Select Language

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Тезиси на Надеждата


1. Библията ни учи да имаме надежда, а не отчаяние; да очакваме победа и господство за Благовестието, а не бягство и поражение. 
2. Библейското пророчество е написано в буквален и символичен език. Изборът не е между “буквализъм” и “символизъм,” а между библейски и спекулативен метод на тълкуване на Библията. 
3. Спасението е ново създание. При изкуплението Исус Христос възстановява човека по Божия образ. 
4. Спасението и неговите благословения са представени в Библията като първоначални, прогресивни иокончателни
5. Ние не биваме спасени от нашето обкръжение; по-скоро спасението работи да възстанови земята като цяло. Божията Свята Планина (Градината) ще расте, докато изпълни целия свят. 
6. Бог благославя покорството и проклина непокорството; този модел ще стане господствуващ с напредването на историята. 
7. Чрез поколения на покорство праведните ще стават все повече способни и могъщи, докато нечестивите ще стават слаби и безсилни. 
8. Първо нечестивите биват “грабнати” (т.е., изхвърлени от земята и лишени от наследство), докато праведните все повече завладяват всички неща. 
9. Исус Христос дойде като Човешкия Син (Втория Адам), за да установи Божието Царство на земята. 
10. Библейските пророчества, че Христос ще владее като Цар, бяха изпълнени в Христовото възцаряване при Неговото Възнасяне. 
11. Данаиловото пророчество за Човешкия Син “идещ с облаците” беше изпълнено при Възнасянето на Христос. 
12. Исус Христос първоначално победи и върза Сатана и демоните в Своето Изкупление, Възкресение и Възнасяне. 
13. Царството беше установено по време на Първото Пришествие на Христос (включително Съда през 70 от Хр.); то сега се развива и ще нараства до края на света. 
14. Етническият Израел беше отлъчен заради своето отстъпление и никога вече няма да бъде Божие Царство. 
15. Царството сега е съставено от всички онези (юдеи и езичници), които са били изкупени от Исус Христос. 
16. Църквата е сега Божият Храм, тъй като на Петдесятница Святият Дух е влязъл да обитава в нея, и е напълно установена при разрушаването на стария Храм през 70 от Хр. 
17. Беседата на Елеонския хълм (Матей 24, Марк 13 и Лука 21) не е за Второто Пришествие на Христос. Тя е пророчество за разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр. 
18. Голямата Скръб става при Падането на Израел. Тя няма да бъде повторена и следователно не е бъдещо събитие (макар християните от всяка епоха да трябва да преминават през страдания заради вярата). 
19. Библията не пророкува, че някакъв бъдещ буквален Храм или жертвена система ще бъдат установени в Ерусалим. Библейските пророчества за Храма се отнасят за Христос и Неговата Църква, първоначално, прогресивно и окончателно. 
20. Макар Израел някой ден да се възстанови към истинската вяра, Библията не казва за някакъв бъдещ план за Израел като специален народ. 
21. Библейският език за разпадане на създанието (“стопяването на вселената”) символизира Божия съд, особено напомняйки за Потопа и за язвите върху Египет при Изхода. 
22. Антихрист е понятие използвано от Йоан да опише широкоразпространеното отстъпление на християнската Църква преди Падането на Ерусалим. Като цяло всеки отстъпил учител или система могат да бъдат наречени “антихрист”; но думата не се отнася за някакъв “бъдещ Фюрер.” 
23. “Голямото Отстъпление” става през първи век. Затова нямаме библейско основание да очакваме все по-голямо отстъпление с напредването на историята; вместо това трябва да очакваме нарастващото християнизиране на света. 
24. Последните дни е библейски израз за периода между Христовото Пришествие и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.: “последните дни” на Израел. 
25. Преди Второто Пришествие на Христос голямото мнозинство от евреите и езичниците ще бъдат обърнати към християнската вяра. (14)
26. Всички Христови врагове постепенно биват покорявани под Неговото царуване от небето. Той ще остане на небето докато всички врагове бъдат победени. Последният враг, Смъртта, ще бъде победена, когато Той се върне. 
27. Исус Христос ще се върне в Последния Ден, когато ще се извършат Възкресението и Последния Съд. 
28. Грабването и Второто Пришествие ще станат заедно.
29. Ще има едно Възкресение за всички хора; праведните ще бъдат възкресени за вечен живот, а нечестивите ще бъдат възкресени за съд. 
30. Основната загриженост на пророчеството е етичното поведение: покорството към Божиите заповеди.
31. Канонът на Писанието е бил завършен през 70 от Хр., когато Старият Завет е преминал. 
32. Книгата Откровение не трябва да бъде тълкувана “футуристично”; за нейните читатели от първи век нейното послание е било съвременно, и времето за неговото изпълнение е било “близо.” 
33. “Звярът” от Откровение е символ конкретно на Нерон и общо на Римската империя. 
34. “Лъжепророкът” символизира юдейските религиозни водачи. (20)
35. “Блудницата” символизира отстъпилия Ерусалим, който е престанал да бъде Божий Град.
36. “Милениумът” е Царството на Исус Христос, което Той установи при Своето Първо Пришествие. 
37. “Първото Възкресение” е Духовно възкресение: нашето оправдание и новорождение в Христос. 
38. “Хилядата години” от Откровение 20 символизират огромно число години – най-вероятно много хиляди
39. Всички християни са свещеници в тази епоха; всички християни сега седят в небесни места в Христос. 
40. Новото Създание вече е започнало: Библията описва нашето спасение в Христос, сега и във вечността, като “ново небе и нова земя.” 
41. “Новият Ерусалим,” Божият Град, е Църквата, сега и завинаги. 
42. Центърът на християнското обновление на света е Църквата. Същността на библейската религия и изворът на християнското общество е поклонението към Бога. 
43. Църковното поклонение и власт са официално признати в небесния Съд. Когато Църквата произнася справедливи присъди, те биват изпълнявани на земята, в историята, чрез Божието провиденческо управление на света. 
44. Християнската цел за света е световно развитие на библейски теократични републики, в които всяка област на живота е изкупена и поставена под господството на Исус Христос и управлението на Божия закон. 
45. Християнският стандарт за етика във всяка област – за отделни хора, семейства, бизнес организации и правителства – е библейският закон. Християнинът не може да се задоволи с “плурализъм,” защото неговото призвание е да работи за господството на Исус Христос и Неговото Царство по целия свят. Благоденствието на света ще дойде от Исус Христос, и само от Исус Христос.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме

неделя, 11 септември 2016 г.

Хиляда поколения


За сатаниста времето е голямо проклятие. С напредването на историята силите на злото усещат, че тяхнотовреме изтича (ср. Откр. 12:12). Затова Сатана толкова често работи чрез революция: той трябва да свърши своето дело сега, докато има възможност. Не може да си позволи да чака, защото времето работи против него. Той е обречен на поражение, и знае това.
Но християнинът не трябва да се страхува от хода на времето, защото времето е на наша страна. Историята се движи към нашите цели. Всеки ден ни довежда по-близо до осъществяването на “знанието за Бога ще покрие целия свят.” Народите ще се покланят и ще се покоряват на единия истинен Бог, и ще престанат да воюват; земята ще бъде променена, възстановена в Едемскот осъстояние; и хората ще бъдат благословени с продължителен и щастлив живот – толкова дълъг, всъщност, че ще бъде необичайно някой да умре на младата възраст от 100 години (Ис. 65:20)!
Вижте това обещание в закона: “И тъй да знаеш, че Господ твоя Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му” (Вт. 7:9). Богът на Завета каза на Своя народ, че ще ги благослови до хилядното поколение на техните наследници. Това обещание е направено (по груби изчисления) преди около 3,400 години. Ако изчислим библейското поколение на около 40 години, хиляда поколения е четиридесет хиляди години. Имаме още 36,600 години преди това обещание да бъде изпълнено!
Някои може да ме обвинят, че изпадам в непоследователен “буквализъм” по този въпрос, като вземам хилядабуквално във Второзаконие, но не и в Откровение. Не е така. Аз съм съгласен, че когато Бог използва думатахиляда, той говори за необятност, а не за конкретно число. След като признаем това, обаче, нека да погледнем отблизо начина, по който тази дума е използвана в символизма. Когато Бог казва, че притежава добитъка на хиляда хълма, Той има предвид голям брой добитък на голям брой хълмове – но има повече от 1000 хълма. Библията обещава, че Божиите хора ще бъдат царе и свещеници за хиляда години, означавайки голяма необятност от години – но християните са били царе и свещеници за повече от хиляда години (почти 2000 години досега). Същността на това, което казвам, е: думата хиляда често е използвана символично в Писанието, за да изрази необятност; но тази необятност в действителност е много повече от колкото буквалното хиляда.
Бог обещава, че ще благослови Своя народ за хиляда поколения. Така, по аналогията на Писанието това означава, че числото четиридесет хиляди години е само минимум. Този свят има пред себе си десетки хиляди, може би стотици хиляди години на увеличаващо се благочестие, преди Второто Пришествие на Христос.
Не обичам да поставям дати. Няма да се опитам да изчислявам датата на Второто Пришествие. Библията не я разкрива, и това не е наша работа. Това, което Библията наистина разкрива, е нашата отговорност да работим за Божието Царство, нашето задължение да доведем себе си, нашите семейства, и всичките си области на влияние под господството на Исус Христос. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Вт. 29:29). Бог не ни е казал кога ще стане Второто Пришествие. Но Той действително ни е казал, че има много работа, която трябва да се свърши, и че очаква ние да се захванем с нея.
Какво бихте казали, ако сте наели работник, дали сте му подробни инструкции, и всичко, което той прави, е седи и се чуди кога ще изсвири звънецът за края на работния ден? Ще го счетете ли за верен работник? Бог счита ливас за верен работник за Неговото Царство? Повтарям: целта на пророчеството е етична. Това е Божието уверение, че историята е под Негов контрол, че Той изработва Своите вечни намерения във всяко събитие, и че Неговият първоначален план за Неговото създание ще бъде изпълнен. Той ни е поставил в голямата война за световната история, с абсолютната гаранция, че ние ще победим. Дори ако Той трябва да накара цялата вселена да застине заради нас (Ис.Нав. 10:12-13), денят ще трае достатъчно дълго за нас, за да постигнем победа. Времето е на наша страна. Царството е дошло, и светът е започнал отначало.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме

Литургията


Знаем разказа за Израел. Бог принуди Фараона да ги пусне, и те излязоха, за да наследят Обещаната Земя. Но истински важната страна на цялото събитие на Изхода, доколкото става въпрос за дейността на хората, бешепоклонението. Правилната християнска вяра не може да бъде сведена до лични преживявания, академични дискусии, или обществено-полезна дейност – колкото и важни да са тези неща в различна степен. Същността на библейската религия е поклонението пред Бога. И под поклонение нямам предвид само слушане на проповеди, макар проповядването със сигурност да е необходимо и важно. Имам предвид организирани, сборни молитви, хваление и празнуване на тайнствата. Това още означава, че реформацията на Църковното управление е жизнено важна за библейското господство. Истинската християнска реконструкция на обществото е далеч от това да е просто гласуване на закон Х и избиране на депутат У. Християнството не е политически култ. То е божествено отредено поклонение на Всевишния Бог.
Затова Книгата Откровение започва с видение за Христос и продължава да говори за управлението (“ангелите,” или служителите) на Църквата. Цялото пророчество, всъщност, е построено като служба на поклонение в Господния Ден (Откр. 1:10). През цялата книга виждаме повтарящ се модел: първо, “ангелите” водят светиите в организирано поклонение; второ, Бог отговаря на поклонението на Своя народ като довежда съд към спасение. Например, Йоан ни показва мъчениците, събрани при олтара на тамяна, умоляващи Бог да възмезди за тях върху техните гонители (Откр. 6:9-11). Малко след това “ангел” официално принася техните молитви пред Бога, и след това взема въглени от олтара и ги хвърля на земята: резултатът е опустошение и гибел върху Израел; земята се запалва; горяща планина е хвърлена в морето (Откр. 8:1-8). Това е само един от многото примери на централната истина в Откровение: неразделната връзка между литургията и историята. Книгата Откровение показва, че Божиите съдби в историята са преки отговори на официалното поклонение на Църквата. Когато Църквата в нейното официално положение произнася справедливи присъди, тези присъди се зачитат във Върховния Съд на небето (Мат. 16:19; Йоан 20:23), и самият Бог изпълнява присъдите на Църквата.
Всъщност, Исус конкретно заповяда на Своите хора да се молят Планината на Израел да бъде хвърлена в морето (Мат. 21:21-22), и точно това (преобразно) стана. Това е важен урок за Църквата днес. Нашият основен отговор на гонението и подтисничеството не трябва да бъде политически. Това е да положим упованието си в Държавата. Основният отговор на Църквата към гонението трябва да бъде литургичен. Ние трябва да семолим за това, лично, по семейства, и в огранизираното общностно поклонение на Църквата, чиито служители са божествено упълномощени да съдят. Разбира се, това означава, че Църквата трябва да се завърне към ортодоксалната практика да пее и да се моли с Проклинащи псалми срещу Божиите врагове. (“Проклинащите Псалми” са Псалмите, които се състоят основно от клетви, или проклятия, срещу нечестивите; примери са това са Псалми 35, 55, 59, 69, 79, 83, 94, 109 и 140). Църковните служители трябва да произнасят присъди срещу угнетителите, а християните трябва да следват това с верни молитви за това угнетителите да се покаят или да бъдат погубени.
Да вземем друг пример: Какво трябва да направи Църквата за съвременната форма на човешко жертвоприношение, всекидневната мерзост, позната като аборт? Ако нашият главен отговор е обществено или политическо действие, ние сме принципно атеисти; ние изповядваме нашата вяра в човешкото действие като окончателно предопределящо историята. Наистина, ние трябва да работим за забраната на абортите: убийците трябва да получат смъртно наказание (Изх. 21:22-25). Ние също трябва да работим, за да спасим живота на невинните и беззащитните. Но нашите основни действия трябва да бъдат управленски и литургични. Църковните служители трябва да произнесат присъда над аборционистите – да назоват и прокълнат видни защитници на убийствата, съдии, доктори и издатели.
Ако Църквата вярно призовава Бога да съди убийците и гонителите, какво ще стане? Отговорът е даден в цялата Книга Откровение: Божиите ангели ще хвърлят огън върху земята, и нечестивите ще бъдат погълнати. Но ние трябва да помним, че въглените на Божието отмъщение трябва да дойдат от олтара. Божият огнен гняв излиза от Неговия престол, където Го срещаме в публично поклонение. Едно “съпротивително движение,” което не е съсредоточено в поклонението, ще дойде под Божия съд. Принципно, това е като принасянето на “чужд огън” от Надав и Авиуд (Лев. 10:1-2).
У. С. Плъмър пише за силата на проклинащите молитви на Църквата: “От тридесет римски императори, управители на провинции и други на висок пост, които се отличават със своето ревностно и яростно гонение на ранните християни, един бива убит със своя собствен меч, друг ослепява, очите на един изскачат от главата му, друг е удавен, друг удушен, друг умира в позорен плен, друг умира по начин, който не можем да опишем, друг умира от толкова гнусна болест, че няколко от неговите лекари биват умъртвени, защото не могат да изтърпят вонята, която изпълва неговата стая, двама се самоубиват, трети прави опит за самоубийство, но трябва да вика за помощ, за да свърши работата, петима биват убити от своите собствени хора или слуги, петима други умират от най-позорна и мъчителна смърт, някои от тях с неописуемо ужасни болести, а осем биват убити в битка или след като са пленени. Между тях е Юлиан Отстъпник. За него се казва, че в дните на своето благоденствие е сочел с кинжала си към небето, хулейки Божия Син, Когото наричал често Галилеянина. Но когато бива ранен в битка, вижда, че с него е свършено, събира съсирената си кръв и я хвърля във въздуха, възкликвайки, ‘О, Галилеянино, Ти победи.’”
Разбира се, Църковното поклонение не е основно негативно, а позитивно: ние трябва да принасяме молби за обръщането на света. Ние трябва да молим Бога да накара всички народи да се стекат към Неговия Храм, молейки се Неговата Планина да расте и да изпълва земята все повече и повече, и нашето време да види нарастваща победа за Благовестието във всяка област на живота. Няма причина да не очакваме победа; ако сме верни на Божието Слово, имаме всяко основание да приемем, че силите на тъмнината ще бъдат поразявани пред нашето настъпление. Портите на ада трябва и ще паднат пред агресивната, воюваща Църква (Мат. 16:18).
Белег на нашето неверие е да уповаваме на хора и на князе, вместо на Божия Дух. Кое е по-силно – човешката извратеност или Божието върховенство? Може ли Бог да обърне света? Разбира се! Повече от това, Той обеща, че наистина ще обърне света! Той ни каза, че “земята ще се изпълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). До каква степен водите покриват морето? Има ли някаква част от морето, което да не е покрито с вода? Точно това е същността: един ден хората навсякъде ще познават Господа. Всички народи ще Му служат.
Спасението на света беше причината Исус да дойде, както сам Той каза на Никодим:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него (Йоан 3:16-17).
За да бъде светът спасен! Това е един от най-често цитираните стихове в цялата Библия, и толкова често пропускаме същността. Исус Христос дойде, за да спаси света – не просто по някой грешник тук и там. Той иска от нас да научим народите – не просто неколцина отделни човека. Господ Исус няма да бъде задоволен от успеха на Своята мисия, докато цялата земя не пее Неговите хваления. На основата на Божиите непогрешими обещания, Църквата трябва да се моли и да работи за разширяването на Царството, с очакването, че Бог ще изпълни Своята Църква с “голямо множество, което никой не може да изброи, от всички народи и племена и люде и езици” (Откр. 7:9).
Ние трябва да спрем да действуваме така, като че ли сме завинаги предопределени да бъдем подчинено общество. Ние сме определени за господство; трябва да укрепнем и да започнем да действуваме по този начин. Нашият живот и поклонение трябва да отразяват нашето очакване за господство и нарастващата ни способност за отговорност. Не трябва да се виждаме като самотни укрепления, обградени от все по-враждебен свят; по такъв начин даваме лъжливо свидетелство срещу Бога. Истината е точно противоположна на това. Дяволът е този, който бяга, езичеството е това, което е обречено на изчезване. Християнството е в крайна сметка господствуващото общество, предопределено да бъде окончателната и световна религия. Църквата ще изпълни земята.
Великият св. Августин е разбирал това. Говорейки за онези, които гледат на себе си като на последен остатък от Църквата, която отива към неизбежен упадък, той се присмива: “Облаците гърмят, че Господният Дом ще бъде изграден по цялата земя: а тези жаби седят в тяхното блато и квакат – Ние сме единствените християни!”
Ние творим световната история. Бог ни е възстановил по Неговия образ за световно господство; Той е излял върху нас Своя Дух, със “сила отгоре” (Лука 24:49); Той ни е поверил Благовестието на Царството, и ни е възложил да завземем света. Ако уповаваме на Него и се покорим, няма възможност за провал.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме

Теократичният мандат


Нашата цел е християнски свят, съставен от видимо християнски нации. Как може един християнин да желае нещо друго? Сам нашият Господ ни учи да се молим: “Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля на земята, както е на небето” (Мат. 6:10). Ние се молим Божиите заповеди да бъдат почитани на земята, точно както на тях веднага се подчиняват ангелите и светиите в небето. Господната молитва е молитва за световно господство на Божието Царство – не централизирано световно правителство, а свят от децентрализирани теократични републики.
Сега, под теокрация нямам предвид правителство, управлявано от свещеници и пастори. Това въобще не е значението на думата. Теокрация е управление на Бога, управление, чийто законов кодекс е здраво основан върху законите на Библията. Държавните управители са задължени да бъдат Божии служители, точно както и пасторите (Рим. 13:1-4). Според Божието свято, непогрешимо Слово законите на Библията са най-добритезакони (Вт. 4:5-8). Няма нищо по-добро от тях.
Истината е, че всички закони са “религиозни.” Всеки закон е основан върху някакъв абсолютен стандарт на морал и етика. Всяка правна система е основана на абсолютната стойност на тази система, и тази абсолютна стойност е богът на тази система. Източникът на закона за едно общество е богът на това общество. Това означава, че теокрацията е неизбежна. Всички общества са теократични. Разликата е, че едно общество, което не е изрично християнско, е теокрация на лъжлив бог. Така, когато Бог каза на израилтяните да отидат в Ханаанската земя, Той ги предупреди да не приемат правната система на езичниците:
Аз съм Иеова вашият Бог. Да не правите, както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите, както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления. А моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог. Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова (Лев. 18:2-5).
Това е единственият избор: езически закон или християнски закон. Бог изрично забранява “плурализма.” Бог въобще не е заинтересуван да дели световното господство със Сатана. Бог иска от нас да Го почитаме индивидуално, в нашите семейства, в нашите църкви, в нашия бизнес, в нашите обществени занимания от всякакъв вид, и в нашите закони и присъди. “Правдата възвишава народа, а грехът е позор за племената” (Пр. 14:34). Според хуманистите цивилизациите просто “се издигат” и “падат” по някакъв природен, еволюционен механизъм. Но Библията казва, че ключът към историята на цивилизацията е съдът. Бог съди нашия отговор към Неговите заповеди и отговаря с проклятие и благословение. Ако един народ Му се покорява, Той го благославя и го прави да благоденствува (Вт. 28:1-14); ако един народ не Му се покорява, Той го проклина и погубва (Вт. 28:15-68). Историята на Израел стои като предупреждение към всички народи: защото ако Бог го направи с тях, Той със сигурност ще направи същото и с останалите от нас (Ер. 25:29).
Есхатологията на господство не е някаква удобна доктрина, че светът ще става “по-добър и по-добър” в абстрактен, автоматичен смисъл. Нито е доктрина за защита срещу национално осъждение и запустяване. Напротив, есхатологията на господството е гаранция за съд. Тя учи, че световната история винаги е съд, серия от присъди, водещи до Крайния Съд. Във всеки момент Бог наблюдава Своя свят, преценявайки и съдейки нашите отговори към Неговото Слово. Той разтърсва народите в ситото на историята, пресявайки и отвявайки безполезната плява, докато не остане нищо друго освен Неговото чисто жито. Изборът пред всеки народ не е плурализъм. Изборът е покорство или гибел.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.
сподели ме

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Да дадем на децата училище вместо на училището – децата си

"Семейството е центърът, а не мястото", смята председателят на фондация "Асоциация за домашно образование" и баща на четири деца, които учат у дома, Петър Порумбачанов.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.


Петър Порумбачанов е роден в Силистра преди четиридесет и две години. Прекарва по-голямата част от живота си там, а отскоро заедно със семейството си се мести в малко селце до града."Обичам Добруджа, земята, полето – обичам да работя с ръцете си и съм благодарен на Бога, че съм предал тази любов и на децата си", споделя той. Заедно със съпругата му Живка са семейство от двадесет и една години ("виж ти, това е половината ни живот, до момента") и имат четири деца – Георги на двадесет, Никола на тринадесет, Павел на единадесет и Ралица на пет. Всички малчугани са обучавани вкъщи и никога не са прекрачвали прага на "родното училище". "Разбира се, като пионери в домашното образование сме приели и мисията на живота си: Да разкажем, но още повече да покажем, че родителите имат важна, всъщност най-важната роля, по отношение образованието на собствените си деца", обяснява Петър. От шест години той е председател на фондация "Асоциация за домашно образование", която събира над триста семейства, които обучават децата си вкъщи.

Разкажете ми малко повече за вас и вашето семейство? Имате четири деца, обучавани вкъщи... 
- Децата ни са четири индивидуални, различни личности. Животът е пъстър, а не едноцветен. А когато семейството определя образователния курс, можем да говорим за децата си като за съвсем различни хора, защото учебната програма се съобразява с тях, а не те с програмата, както се прави в конвенционалното училище.

Георги е академична личност. Обича книгите, ама много. На седем години прочете над 2000 страници литература, на осем години страниците бяха над 10 000, на 9 близо 13 000 и така до днес, когато често чете по книга на ден. Той обича литературата, не е спортна натура и физическите упражнения са му чужди за разлика от физическата работа – на нея се наслаждава. Може да си го представите като човек, забравил, че е в библиотеката... до края на живота му – това, разбира се, е шега, но ако питате него, той не би имал нищо против да чете, докато е жив, дори търси реализация като човек, нa когото се плаща, за да чете. Обича да говори и да обяснява. Ако и вие четете много и обичате киното, може да си говорите с него поне година без прекъсване за книги и филми.

Никола е съвсем различен. Той също обича да чете (вероятно това е отличителна черта на домашните ученици, особено за нашето семейство, в което сме изхвърлили телевизора преди много години, за да има място за книгите), но съвсем не толкова, колкото по-големият му брат. Никола е атлет - обича да спортува, ходи на карате. Обича музиката – свири на пиано. Обича техниката. Способен е да разглоби и сглоби всичко, до което се докопа. Той е нашият домашен майстор. Ремонтира врати, сменя крушки, поправя повредени уреди, наскоро върза новия ни бойлер и пр. Напоследък се увлича по електроника и програмиране.

Павел е отделна планета. Той е мечтател, фантазьор, актьор, фокусник... може да ви разсмее и разплаче. Много чувствителна натура. Изключително грижовен и внимателен към по-малката си сестра. Все още търси себе си, но аз и съпругата ми виждаме у него изключителен талант в областта на търговията и икономиката. Обича да печели, да търгува, търси начини да е производителен и да е в услуга на другите.

Ралица е четвъртото ни дете. Малката сестричка с трима по-големи братя. Това, което прави едно момиченце на пет години, е да си пее, да танцува и да казва по 100 пъти на ден на баща си, че го обича безкрайно+безкрайно+безкрайно – наистина прави така!

Виждате ли колко различни могат да са четири деца? Виждате! Така е, защото техните индивидуалности са рязко различими в семейната среда. Ако бяха в училище, всички щяха да станат частици от цялото и да се изгубят сред двете групи деца - "готините" и "лузърите". Благодаря на Бога, че не допуснахме това!

Как родител се решава на подобна крачка, пренебрегвайки традиционното училище?
- Лесно е да станеш родител, трудно е да останеш такъв през всички години, в които детето се нуждае от теб! Още по-трудно става, когато родителите решат да делегират отговорността за образованието на децата си на една безлична система. Тотална заблуда е, че образованието е просто предаване на знания. Образованието всъщност е изграждане на характер, затова е и Образ-ование (етимологията e образуване на образ). Чий образ желаете да се изобрази в децата ви? Този на провалената, лишена от истински ценности система или искате децата ви да приличат на вас? Разбира се, ако смятате, че е лошо децата да приемат вашите ценности, предайте ги на Системата, Тя ще си свърши работата бързо, безкомпромисно и безвъзвратно. Е, ние (аз и съпругата ми) погледнахме по различен начин на родителските си задължения и поехме отговорностите, които според нас са естествени и неизбежни – за нас бе неприемливо да постъпим по друг начин.

В този смисъл бихте ли обяснили точно какво означава домашно образование?
- Словосъчетанието "домашно образование" е преводно клише. Преводът е от английското homeschooling, който превод според мен не вниква ни най-малко в същността на онова, което наистина е "домашно образование". Искам да кажа, че аналогията, която хората правят, щом чуят фразата "домашно образование", е за училище, което се случва в дома вместо в класната стая. Всъщност тази логика е тотално погрешна. Не става въпрос за къщи, става въпрос за домове, т.е. за семейства. Затова наричам този тип образование "Семейно образование", защото именно семейството е центърът, а не мястото. Това логично води до правилния извод, че става въпрос за образователна методология, която е под пълния контрол на родителите, което означава, че и отговорността за образованието е също тяхна.

Какви са ползите от домашното образование?
- Няма нищо по-ценно за един родител от това децата му да израстват до него, а и той до тях. Не по три часа след училище, не само през уикендите и ваканциите, а постоянно. Ако това ви се вижда тежко, имам новина за вас: Станали сте част от Системата, волно или не, но все пак сте тухла в стената. Неприятното е, че вграждането в подобен зид е институционализация в нещо, което е безвъзвратно мъртво.

Образованието бе скъпо преди двеста години, когато родителите събираха пари, за да купят една читанка за двадесет деца. Днес имате достъп до милиони томове литература на цената на една интернет такса.
Питате ме за предимства. Индивидуалният подход в обучението е нещо, което не може да се случи в класна стая с двадесет и пет деца. Съобразяването с талантите на всяко дете – тези таланти се губят сред сивата маса на изкуствените образователни институции и само упоритостта на някои родители им помага да спасят децата всред кашата от бюрократични простотии. Следване на темповете, с които детето израства академично, а не следване на централизирана програма, родена в кабинетите на наети "специалисти", които са там, където са, не заради вашето дете, а заради държавната заплата и тлъстия бонус... Мога да продължа още дълго, но истината ще става все по-болезнена, а днес хората не търпят болка, дори това да е единственият цяр за приспаната съвест.

Болка може да има и тогава, когато обучението вкъщи не даде нужните резултати...
- Винаги има само два варианта - да се провалим или да успеем. Преди петнадесет години заедно със съпругата ми поставихме на образователната система оценка "провалена". Тази оценка е функция на собствените ни презумпции и светоглед, които са безусловно християнски.

Ние никога не сме се страхували от грешките, които сме допускали в процеса на образование, защото семейството е много по-малка и логично безкрайно по-гъвкава единица от тромавата и бюрократична държавна машина. Ние можем лесно и бързо да сменим курса, ако сметнем, че има нещо по-добро от това, което правим в момента. Нека ви дам пример: Държавното училище е като "Титаник" – натоварен с хиляди хора. Той е трудно маневрен и сблъсъкът с айсберга е неизбежен. Жертвите винаги са повече от половината – рискът не си заслужава. Семейството е като бърз и повратлив катамаран, плава с голяма скорост, не се страхува от бури, лесно сменя посоката и заобикаля опасностите.
Да се върнем при вашето семейство. Кой е учителят при вас? Как се готвите за преподаване? 
- Както казва най-големият ми син: "За мен образованието винаги е било неразделна част от живота. Никога не съм мислил, че ученето е нещо различно от живеенето, затова разбирам мъдреците, които казват, че учим цял живот." Ние не преподаваме знания, ние ги изживяваме. Ще си говорим за Второ българско царство? Чудесно, днес следобед няма да идем в мола (принципно нямаме време за такива посещения), като много деца и семейства, а ще станем рано и ще идем с колата до Велико Търново, за да си говорим за Асеневци, Калоян, битката от 1204 г., Балдуиновата кула и т.н. Примерите са безброй.

Кой определя и контролира процеса на обучение вкъщи?
- Изцяло и единствено родителите! Когато децата спрат да се раждат в семейства и започнем да се размножаваме чрез пъпкуване, образованието ще премине в ръцете на Министерството на земеделието. Когато пък децата започнат да се размножават в стъкленици, в лаборатории на Министерството на образованието – да ги обучават и контролират, както сметнат за редно. Когато обаче децата се раждат в семейства, семейството и само семейството е Институцията, която трябва да определя и контролира обучителния процес, без значение колко външни специалисти са наети в услуга на семейните цели.

Откъде набавяте учебници и как изглежда един "учебен час" на децата ви? 
- Ресурсите са навсякъде около нас. Никога в човешката история досега информацията не е била толкова евтина и лесно достъпна. Преглеждаме различни материали в книжарниците и в глобалната мрежа, избираме това, което ни върши работа, купуваме, ползваме – толкова е просто, но много родители смятат, че са некомпетентни и за този избор е нужен "специалист". На родителите се втълпява, че са глупави и некомпетентни и те са се поддали на тази пропаганда – изгубили са битката за своето семейство. Що се отнася до учебния процес, той е с различен интензитет и натовареност. Всичко зависи от способностите на всяко дете. Няма учебни часове, има дни, изпълнени с интересни факти и задачи, които ни помагат да познаваме по-добре живота около нас. Всичко това помага на децата ни да придобият умения с пазарна стойност, за да са наистина полезни на себе си и на обществото ни, когато станат самостоятелни.

Как се готвите за материала, преподаван в по-големите класове в държавното образование? Изпитвате ли трудности? 
- Никакви. Големият ни син премина през гимназиалните години като ураган. Това се случи, защото успяхме да изпълним една от основните цели на семейното образование – научихме го да обича да учи и той се справи прекрасно, като имате предвид, че учи едновременно на български и английски език. Доказателство са SAT тестовете, които взе с високи резултати, както и перфектния IELTS тест. Вече имаме опит с него, за следващите деца ще е лесно.

Колко ви струва като родител една година домашно образование в семейството? 
- Ако става въпрос за финанси, различно. Пълен курикулум в гимназиалните години е между $400 и $5000 на година, зависи от програмата, която сте избрали. За по-малките деца се харчат между 100 лв. и 2000 лв., на година, може и малко повече – зависи в какви спортни клубове сте ги записали и различни занимания по изкуства.

Как се справяте едновременно да изкарвате пари и да обучавате децата си? 
- Въпрос на приоритети, които са свързани с жертви от страна на родителите. За да осигурим нужното внимание и средства за децата, се лишаваме от личното си време и различни глезотии, като повече от една почивка на година и различни луксозни стоки, белег на консуматорското ни общество. Никога не карам чисто нов автомобил, предпочитам втора ръка, не купуваме стоки на изплащане, планираме разходите си и не харчим повече от онова, което печелим – звучи ли ви еретично?
Как и защо станахте председател на Асоциацията за домашно образование?
- Избраха ме за председател, а приех, защото винаги съм бил сигурен, че когато имаш добра идея, си длъжен да я споделиш с обществото. Убеден съм, че призивът към нашето поколение – това на 70-те години - са децата! Трябва да има повече деца, трябва да са умни, силни, можещи и знаещи, за да я има България. Не искам да чакам решение по този въпрос от политиците, защото те не знаят отговорa. Истинското образование в дома е едно от най-важните и реално работещи решения за нацията ни и ще го повтарям, докато съм жив – за мен не е досадно, а за хората не е безполезно.

Колко семейства членуват при вас? Колко са средно хоумскулърите в България? 
- Асоциацията е фондация, пълното ѝ име е фондация "Асоциация за домашно образование". Фондациите нямат членска маса. Когато учредихме нашето сдружение, не искахме то да е организация от партиен тип, с всички утежнения, като членове, членски внос, конгреси и пр., затова избрахме именно тази форма и тя работи, ще работи все по-добре в бъдеще. На нашите ежегодни мероприятия идват семейства от цялата страна. Познаваме над 300 семейства, които активно обучават децата в домовете си.

Прие се поправка на Закона за училищното и предучилищното образование, според която се легализира домашното обучение под формата на самостоятелна форма на обучение. Как приехте тази промяна? Има ли други нормативни промени и особености?
- В новия закон за предучилищно и училищно образование има възможност за самостоятелна форма на обучение, но тази форма няма допирни точки с домашното образование, защото тя представлява държавно образование, вън от класната стая, през по-голяма част от образователния период. Както стана ясно в предните ми отговори, основна характеристика на домашното образование не е мястото, а контролът над образователния процес, който се упражнява 100% от страна на родителите. Когато образованието се контролира от държавата, плаща се от държавата и се оценява от държавата, нямате семейно образование в дома, а държавно образование вкъщи – усещате ли пропастта между двете? Логично е да няма текстове в законите, които да разрешават и регламентират семейното образование. Защо? Защото семейството не е държавна собственост! Всъщност семейството е много по-стара институция от държавата и начинът, по който семейството реши да образова децата си, не може да подлежи на държавни регулации и контрол! Колкото естествено е децата да се раждат в семейство, толкова естествено е и семейството да ги обучава. Ако искате да регламентирате подобен процес, е по-добре да напишете закон за правото на дишане, да обложите с данък вятъра.

След като държавата иска да си играе на образование, моля! Всеки, който сключи сделка с държавната образователна месомелачка, трябва да спазва разпоредбите ѝ, визирам образователните закони. Моите деца не са част от тази система и редица международни документи, като Европейската конвенция за правата на човека, защитават родителския ми избор, а нали точно това е основен принцип на демократичните ни свободи – правото на избор.

Предвид последното изречение бързам да отговоря на онези, които биха запитали: А изборът на децата? Ще ви изненадам: Децата ми искат да си учат вкъщи. Сега ще ви шокирам: И вашите биха избрали този начин на обучение, ако им бяхте дали право на избор!

Какво се случваше с децата без диплома за средно образование досега и какво ще се случи оттук насетне?
- Дипломите за средно образование са най-евтините индулгенции, пуснати в обръщение от държавата с обещанието, че всеки, който се сдобие с тях, ще си купи успех в живота. Това е толкова дребна измама, която се разбира най-добре от бизнеса, който е купувач на труд от хора, които развяват държавни бележки без стойност, понеже уменията, които демонстрират, са диаметрално противоположни на претенциите, записани в държавните тапии. Казвам това от личен опит, свързан с наемането и уволнението (поради некадърност) на десетки служители, шлайфани в Системата.

Могат ли домашните ученици да се сдобият с български дипломи? Да. Просто трябва да приравнят чуждите си дипломи или да се явят на редици изпити, за да сертифицират знанията и уменията, придобити по неформален начин – една от добрите възможности в новия образователен закон.

Една от най-честите критики към хоумскулърите е, че децата, обучавани вкъщи са по-малко социални и по-трудно се адаптират в обществото?
- Всъщност фактите сочат точно обратното. Домашните ученици са далеч по-активни социално и това е нормално - имали са предимството да растат в реална среда – домът. Децата, школувани в Системата, са лишени за дълги години от контакт с реалността и затова свидетелства трудната социална адаптация на голяма част от тях. Училищните сгради са вън от истинския свят. Те са големи сгради с огради и решетки по прозорците. В стаите на тези сгради са натъпкани по трийсетина деца, на еднаква възраст, лишени от правото да говорят, освен когато са изпитвани, да изразяват себе си вън от МОН стандартите, да решават какво могат и какво не могат в даден момент, принудени са да искат разрешение за елементарни физиологични нужди и т.н. Всичко това са характеристики на институции, в които съжителстват хора, лишени от свобода и права – това не е реалният свят! В реалния свят децата играят, учейки. Наспиват се сутрин, не чакат училищния звънец, който разделя времето на противно киснене в час и свободни занимания след школо, пият студен сок, докато четат, хапват здравословно, когато пожелаят, разполагат с времето си – затова им стига за всичко, спортуват, творят, пътуват... Всичко това са предимства, които водят до истинска социализация, просто животът им е истински.

Това означава ли, че децата ви са щастливи? 
- Неотдавна големият ми син изнесе първата си лекция на семинар за домашно образование. След като завърши лекцията си, една майка дойде при мен и ми каза: "Сега знам какво ще се случи с моя син, когато завърши образованието си у дома – ще е умен, упорит и щастлив човек." Това е щастие, нали? Не знам кое дете не е щастливо, когато израсне в семейство, за което любовта не е чувство, а решение. Всеки ден решаваме, че ще обичаме повече – никой не взема толкова сериозни и трудни решения вън от семейството. Това ни прави щастливи, нас и децата ни.

Какви са практиките по света по отношение на домашното образование?
- Днес в света има десетки милиони домашни ученици, най-много са в САЩ - над 4 милиона, и в Русия близо 2 милиона. Домашните ученици са предпочитани студенти в западните университети, не случайно най-реномираните образователни институции като МИТ, "Кембридж", "Оксфорд" и много други, имат специални програми за домашни ученици и полагат специални усилия, за да ги привлекат. Хиляди домашни ученици в света са успешно реализирали се предприемачи, икономисти, актьори, лекари, учени, политици... има домашно образовани хора във всяка сфера от обществения живот. Всичко това показва, че домашното образование работи.

В едно свое изказване казвате, че е "по-добре, вместо да дадем децата на училище, да дадем "училище на децата си". Защо? Кое е най-важното в обучението? 
- Аз ли съм казал това!? Каква добра и точна сентенция! Мисля, че след всичко, казано дотук, става наистина ясно защо трябва да дадем на децата си училище, вместо да ги принасяме в жертва на една безплодна система, самообявила се за образователно божество. Мисля, че българите наистина обичаме децата си и образованието. Доказали сме го във времена на робство и възраждане. Доказали сме, че не забравяме своята култура и писменост, борили сме се и сме умирали за тези ценности. Правили сме частно финансирани училища и в тежки времена сме намирали начин да изучим децата си, за да се съхраним като народ. Днес трябва да се поучим от историята и да поемем по отъпканите пътеки на частното образование (домашното образование е именно една от всички възможни частни образователни форми), защото, когато плащаш за нещо от джоба си, правиш всичко по силите си, за да не се провалиш. От това можем само да спечелим, защото конкуренцията неизбежно повишава качеството. Ако вместо да предаваме децата в училищата, започнем да им даваме образование според талантите, заложбите и интересите им, ще спечелим ние, те, образованието и държавата ни. Убеден съм в това точно толкова, колкото съм сигурен, че ще работя за тази кауза през всичкото време, което Провидението ми е отредило на тази земя.
·                             
Конституция на Република България


Чл. 53. (1) "Всеки има право на образование"
Чл. 53. (2) "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително".
Чл. 47. (1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата".

В новия Закон за училищното и предучилищното образование (влизащ в сила от 1 август 2016 г.), Глава шеста – Училищно образование, Раздел VI – Форми на обучение, са описани формите на обучение. В чл. 104 (1) се изреждат формите на обучение. Пета поред е т.нар. индивидуална форма на обучение. Това означава, че децата ще могат да се обучават в самостоятелна форма и ще държат приравнителни изпити по предметите по програмата на МОН.


сподели ме

сряда, 7 септември 2016 г.

Милениумът


Има три основни системи на тълкуване относно Милениума, “хилядата години” на Откровение 20.Премилениалистите казват, че този текст учи, че Христос ще се върне и ще възкреси християните преди (пре-)Милениума, който ще бъде буквални 1000 години с Христос царуващ в Ерусалим като политически, земен владетел на народите. Амилениалистите казват, че няма и никога няма да има какъвто и да е “милениум”; вместо това, казват те, Откровение 20 се отнася за състоянието на християните, които са починали и сега “царуват” в небето. Постмилениалистите казват, че Милениумът се отнася за периода между Първото и Второто Пришествия на Христос; Милениумът продължава сега, докато християните царуват като царе на земята.
Коя от тези три позиции е вярна? Както се опитах да покажа в тази книга, отговорът далеч не е маловажен за нашите практически нагласи и действия при работата за Божието Царство. Както се опитах също да покажа, отговорът е даден в цялото Писание. Постмилениализмът – есхатологията на господството – е посланието на цялата Библия. Сега обаче е време да видим какво учи и Откровение 20.
Първото възкресение
Ключът към тълкуването на главата е което Йоан ни казва за това, което нарича Първото Възкресение:
И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието Слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет онзи, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години (Откр. 20:4-6).
На първо място, можем да отречем амилениалната позиция още сега, като посочим очевидното: това евъзкресениевъзкръсване от мъртвите. Умирането и отиването на небето е чудесно, но въпреки всичките му ползи то не е възкресение. Този текст не може да бъде описание на състоянието на безтелесните светии в небето; нещо повече, контекстът като цяло е поставен на земята (ср. ст. 7-9).
Второ, обаче, това не е телесно възкресение. Йоан ни подсеща, че той има предвид нещо специално, като го нарича Първото Възкресение. Какво може да означава това? Видяхме в предишна глава, че има само едно телесно възкресение, в края на света. За да намерим отговора, отново се връщаме към Битие, което ни казва заПървата Смърт: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16-17). Както знаем, Адам и Ева не умряха наистина физически в деня, когато ядоха забранения плод. Но това беше Денят на тяхната Духовна смърт, тяхното отчуждение от Бога. Тази Духовна смърт беше наследена от децата на Адам и Ева, така че ние всички се раждаме “мъртви в престъпления и грехове” (Еф. 2:1). Първата Смърт е Духовната смърт. И следователно Първото Възкресение също е Духовно:
Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса (Еф. 2:4-6; ср. Кол. 2:11-13; 1 Йоан 3:14).
При телесното, физическо Възкресение, което става в Последния Ден, “ще има възкресение на праведни и неправедни” (Деян. 24:15). Но дали Йоан би използвал думата възкресение по два коренно различни начина в един и същи текст? Със сигурност – и с чудесен пример, защото самият Исус направи така в друг текст, записан от Йоан:
Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. . . . Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:24-25, 28-29).
Ние, които вярваме в Него, сега участвуваме в Първото Възкресение, казва Исус; а един ден всички хора, праведните и неправедните, ще възкръснат от гробовете. Първото Възкресение е Духовно и етично, нашето новорождение в Христос и етичното ни единство с Бога, нашето пре-създаване по Неговия образ. Това тълкуване се потвърждава от описанието в Откровение на хората в Първото Възкресение: те са благословени и свети; Втората Смърт няма власт над тях; те са свещеници (Йоан започва Откровение като ни осведомява, чевсички християни са свещеници: Откр. 1:6); и те царуват с Христос (Библията казва, че ние сега сме възцарени с Христос, царуващи в Неговото Царство: Еф. 1:20-22; 2:6; Кол. 1:13; 1 Пет. 2:9). Най-голямата грешка при работата с този текст е да не се разбере, че той говори за настоящата действителност на християнския живот. Библията е ясна: ние сме били възкресени за вечен живот и сега управляваме с Христос, в тази епоха. Първото Възкресение става сега. И това неизбежно означава, че Милениумът също става сега.
Връзването на Сатана
И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пустнат за малко време (Откр. 20:1-3).
Връзването на Змея изразява със символичен, пророчески език голяма част от това, което видяхме в предишните глави: Христовата победа над Сатана. Ангелът (пратеникът) с власт над бездната е Божият Син (ср. Откр. 1:18; 10:1; 18:1), който се яви с тази цел, “да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Както вече отбелязахме, нашият Господ започна “връзването на силния човек” по време на Своето земно служение (Мат. 12:28-29). Новият Завет (ср. Лука 10:17-20; Йоан 12:31-32; Еф. 4:8; Кол. 2:15; Евр. 2:14) набляга, че Сатана беше първоначално победен в живота, смъртта, възкресението и възнасянето на Исус Христос. И той е побеждаван всекидневно в живота на християните, когато му се противим (Яков 4:7) и прогласяваме Божието Слово (Откр. 12:11). Царството е дошло!
Трябва също да отбележим конкретния смисъл, в който се казва, че Сатана е вързан: това е относно неговата способност да заблуждава народите. Преди идването на Христос Сатана е владеел народите. Но сега неговата смъртоносна хватка е строшена чрез Благовестието и добрите вести на Царството се разпространяват по целия свят. Господ Исус изпрати апостол Павел при езическите народи “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мен” (Деян. 26:18). Христос дойде “да владее над езичниците” (Рим. 15:12). Че Сатана е вързан не означава, че всяка негова дейност е престанала. Новият Завет ни казва конкретно, че демоните са разоръжени и вързани (Кол. 2:15; 2 Пет. 2:4; Юда 6), но те все още действуват. Просто тяхната дейност е ограничена. И с разпространяването на Благовестието по света тяхната дейност ще бъде още по-ограничавана. Сатана е неспособен да предотврати победата на Христовото Царство. Ние ще победим (1 Йоан 4:4). “Затуй да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат” (Деян. 28:28). Сатана ще бъде смазан под краката ни (Рим. 16:20).
Хиляда години
Както другите числа в Откровение, “1000” е символично, голямо, закръглено число. Докато в библейската образност седем означава пълнота на качеството, числото десет съдържа идеята за пълнота на количеството; с други думи, то означава множественост. Хиляда умножава и усилва това (10 х 10 х 10), и е използвано в Писанието така, както ние с нашия по-инфлационен манталитет използваме думата милион: “Казах ти милион пъти!” (Може би “буквалистите” никога не говорят по този начин, но аз съм сигурен, че останалите от нас правят това от време на време). Но има разлика. Когато Библията говори за 1000, то не е наистина с цел преувеличаване, както ние го правим, а просто да изрази голяма необятност. Така Бог казва, че притежава “добитъка по хиляда хълма” (Пс. 50:10). Хълм № 1001 на някой друг ли принадлежи? Не, разбира се. Бог притежава всичкия добитък на всички хълмове. Но Той казва “хиляда,” за да посочи, че има много хълмове и много добитък. (За някои подобни употреби на 1000 виж Вт. 1:11; 7:9; Пс. 68:17; 84:10; 90:4). По същия начин – особено по отношение на една силно символична книга – ние трябва да видим, че “хилядата години” от Откровение 20 представляват обширен, неопределен период от време. Той вече трае почти 2000 години, и вероятно ще трае още много повече. “Колко точно години?” ме попита един човек. “Ще съм щастлив да ти кажа,” весело му отговорих, “щом ми кажеш точно колко хълма има в Псалм 50.”
Според някои, Царството на Христос ще започне едва след като Той се върне при Второто Пришествие; тогава, казват те, Исус Христос действително ще се настани в Ерусалим, където ще има възстановен, действуващ Храм, с истински жертви – понякога се чудя дали тези скъпи хора са чели някога Новия Завет! Никоя от тези идеи не се съдържа в този текст (или в някой друг). Както видяхме многократно, Исус Христос царува сега (Деян. 2:29-36; Откр. 1:5), и Той ще остане в небето до Последния Съд (Деян. 3:2).
Престолите в Откровение 20:4 представляват царуването на светиите, верните победители, които побеждават Змея и Звяра (Откр. 12:9-11). Нашето управление е сега, на тази земя (Мат. 19:28; Лука 18:28-30; 22:29-30; Еф. 2:6), и обхватът на нашето управление съвпада с напредъка на Благовестието. Когато то нараства, същото става и с господството на християните. Двете вървят заедно, както каза Исус в Своето Велико Поръчение (Мат. 2:18-20): ние трябва да научим и обучим народите, и когато те се учат на заповедите от Божието Слово, границите на Царството ще се разширяват. Накрая, чрез евангелизиране, царуването на християните ще стане толкова обширно, че “земята ще се изпълни със знанието за Бога, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). Едемските благословения ще изобилствуват по света, когато все повече хората се покоряват на Божия закон (Лев. 26:3-13; Вт. 28:1-14). Какъв силен подтик за световно евангелизиране! Всъщност, този възглед за световно обръщане към вярата е бил основното вдъхновение за мисионерска дейност през цялата история на Църквата, особено след Протестантската Реформация (за документация на това, виж превъзходната книга на Йейн Мъри, Пуританската надежда: Съживление и тълкуването на пророчествата; Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy).
Последната битка
Библията не учи, че абсолютно всеки човек в света ще бъде обърнат. Символизмът на пророчеството на Езекиил предполага, че някои части на света ще останат необновени от Реката на Живота (Езек. 47:11). А ние знаем, че житото и плевелите ще растат заедно до жътвата в края на света (Мат. 13:37-43). Тогава, когато потенциалът на двете групи стигне до зрялост, когато всяка страна стане напълно осъзната в своята решителност да се покори или да се разбунтува, ще има последен сблъсък. Змеят ще бъде освободен за кратко време, за да заблуди народите още веднъж в отчаян опит да събори Царството (Откр. 20:7-8).
Като описва това, Йоан използва живата образност на Езекиил 38-39, който пророчески изобразява поражението на Макавей над сирийците през втори век пр. Хр.: нечестивите сили са наречени Гог и Магог. Според някои популярни автори този израз се отнася за Русия и предсказва война между Съветите и Израел по време на “Голямата скръб.” От многото проблеми с тази хипотеза, ще спомена само два. Първо, Откровение 20 казва, че войната на “Гог и Магог” става в края на Милениума; тези пророчески тълкуватели изтеглят Гог и Магог съвсем назад до момент преди Милениумът дори да е започнал! Второ, изразът Гог и Магог не се отнася и никога не се е отнасял за Русия. Това е напълно изсмукано от пръстите, и просто повторено толкова много пъти, че мнозина са започнали да го приемат за истина.
Да се завърнем на действителността: Окончателният бунт на Сатана е показан като катастрофа. Той е победен, неговите последователи са погълнати от огън, падащ от небето, и той е хвърлен в Огненото Езеро за вечно мъчение (Откр. 20:9-10). В този момент, края на Милениума, става Възкресението (Откр. 20:5), и всички хора биват съдени (Откр. 20:11-15).
Целта на Откровение 20 не е да даде подробна схема на края на света, защото това не попада в обхвата на книгата. Откровение е написано да каже на християните от първи век за нещата, които ще се случат скоро, разглеждайки особено борбата на Църквата срещу Звяра, Лъжепророка и Блудницата. Всички те намират своята гибел в края на пророчеството. Но разбира се, зад всички зли заговори на враговете на Църквата е мрачната фигура на Змея. Затова Йоан дава кратко описание на неговата съдба, от първоначалната победа на Христос над него до Последния Ден, когато Змеят и неговото нечестиво потомство са погубени и Божиите хора напълно и окончателно побеждават; когато Раят, в най-съвършения смисъл, е възстановен и завършен.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

събота, 27 август 2016 г.

Звярът и лъжепророкът от Откровение 13та глава


Книгата Откровение е заветен документ. Тя е пророчество, като пророчествата от Стария Завет. Това означава, че тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития сами по себе си. Като пророчество, нейната цел е изкупителна и етична. Тя се занимава със завета. Няма вероятност библейските автори да са счели за важно да пророкуват за хеликоптери Кобра (които вече са изместени от “Блу тъндър”), или персонални компютри, или дъвки, или космически совалки. Нито биха били заинтересовани в предсказването на бъдещето на Съединените Американски Щати, Съветския Съюз или Великото херцогство Люксембург. Не че тези неща са маловажни (в различна степен), или че “духовните” християни не трябва да се занимават с всички области от живота; напротив. Но същността е, че Библията е откровението на Бога за завета Му с Неговия народ. Тя не е написана за да задоволи нашето любопитство относно Общия Пазар или основния лихвен процент. Тя е написана за да покаже какво е направил Бог, за да спаси Своя народ и да Се прослави чрез тях.
Следователно, дори когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи новини за живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само във връзка със завета и историята на изкуплението. Римската империя не е видяна според нея самата, но основно спрямо 1) Земята (Израел) и 2)Църквата.
Звярът от морето
Римската империя е символизирана в Откровение като хищно, жестоко животно, неопитомено и под Проклятието. Йоан казва, че тя прилича на леопард, мечка и лъв (Откр. 13:2) – същите животни, използвани да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидо-Персия и Гърция; ср. Данаиловото описание на същите империи под различен символ в Дан. 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, споделя лошите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Дан. 7:7). Звярът от Откровение очевидно е Римската империя.
Но този Звяр не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, император Нерон. Как може този символ да се отнася едновременно и за Империята, и за императора? Защото в известен смисъл (конкретно начина, по който Библията гледа на нещата), двете могат да се считат за едно. Рим се отъждествява със своя водач; Империята бива въплътена в Нерон. Така Библията може да разглежда единия или другия, или двамата заедно под едно и също име. И Нерон, и Империята са били потънали в срамни, изродени, зверски дейности. Нерон, който избива многобройни членове на своето собствено семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е хомосексуалист, последната степен на израждането (Рим. 1:24-32); чийто любим афродизиак се състои в наблюдаване как хора, които понасят най-ужасяващи и отвратителни мъчения; който се преоблича като див звяр, за да напада и изнасилва мъже и жени затворници; който използва телата на горящите на клади християни като оригинални “Римски свещи,” за да осветлява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християните по подбуждение от юдеите, за да унищожи Църквата;този животински извратен човек е бил владетелят на най-могъщата империя на земята. И той дава пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.
Нека да видим какво ни казва Книгата Откровение за Нерон/Рим, Звяра. Първо, Йоан го вижда “излизащ от морето” (Откр. 13:1). Разбира се, във визуален, драматичен смисъл изглежда, че могъщата Римска империя наистина се издига от морето, от Италианския полуостров отвъд морето. Нещо повече от това, тук има библейски символизъм относно морето. При първоначалното сътворение, земята беше течна, безформена, необитаема тъмна маса, която светлината на Духа “победи” (Бит. 1:2; Йоан 1:5). Разбира се, нямало е никакъв истински конфликт между Бога и Неговото създание; в началото всичко е било “много добро.” Морето е в най-основен смисъл образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанието като символ на света в хаос поради бунта на хората и на народите против Бога: “Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Ис. 57:20; ср. със 17:12). Така на Йоан е казано по-късно, че “водите, които видя . . . са люде и множества и народи и езици” (Откр. 17:15). От тази хаотична, бунтовна маса на човечеството се издига Рим, цяла империя основана на идеята за съпротива срещу Бога.
Второ, Йоан вижда, че Звярът има “десет рога и седем глави” (Откр. 13:1), по образа на Змея (12:3), който дава на Звяра “своята сила и своя престол и голяма власт” (13:2). Десетте рога (сили) на Звяра са обяснени в Откровение 17:12 като управители на десетте имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като династията на Цезарите (17:9-11): Нерон е една от “главите” (ще се върнем на това в следващата глава).
Трето, “на главите му имаше богохулни имена” (13:1). Както вече видяхме, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, означаващо На когото трябва да се покланяме; те също са вземали името divus (бог) и дори Deus и Theos (Бог). В цялата Империя са им били издигнати много храмове, особено, както видяхме, в Мала Азия. Римските Цезари са получавали почести, принадлежащи само на единия истински Бог; Нерон е изисквал абсолютно подчинение, и дори наредил да му се изгради образ, 36 метра висок. По тази причина Павел нарича Цезар “човека на греха”; той е, казва Павел, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи като Бог в Божия грам и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:3-4). Йоан набляга върху тази страна на Звяра: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и онези, които живеят на небесата” (13:5-6). Християните са били преследвани именно защото са отказали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора.
Четвърто, Йоан вижда “една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя” (13:3). Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слухът, че той ще възкръсне и ще си върне престола; те предполагат, че по някакъв начин Йоан трябва да говори за този мит. Това според мен е много незадоволителен метод да се борави с Писанието. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (виж ст. 12, 14); очевидно това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да намерим библейско обяснение за него.
Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото царство ще смаже сатанинските империи и ще ги измести, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство обявява, че Христовото царство е дошло, че дяволът е победен, обезоръжен и вързан, и че народите ще започнат да се стичат към хълма на Господния дом. В границите на това първо поколение Благовестието се разпространява бързо по света, до всички народи; навсякъде са се появявали цъкви, и дори членове на рода на Цезарите са дошли до вярата (Фил. 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска от Сената да признае официално божествеността на Христос. Така за известно време е изглеждало, че става обрат: християнството било във възход, и скоро е щяло да поеме властта. Главата на Сатана е била смазана, и с това Римската империя е била смъртоносно наранена с меча (Откр. 13:14) на Благовестието.
Но тогава нещата се обръщат. Макар Благовестието да се разпространява навсякъде, същото става с ереста и отстъплението; и заради гонението на юдеите и на Римската държава големи маси християни започват да отпадат. Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон е изглеждало, че Църквата е напълно изличена. Звярът получава смъртоносна рана, бива ранен до смърт – но все още е бил жив. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е поразил Змея и Звяра; но следствията от Неговата победа все още е трябвало да бъдат изработени; светиите все още е трябвало да побеждават и да завладяват (Дан. 7:21-22; Откр. 12:11).
Пето, “цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; и поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?” (13:3-4). Йоан не казва, че светът последва звяра; думата, която той използва, трябва да бъде преведена Страна, тоест Израел. Знаем това, защото контекстът определя поклонниците като онези, които живеят в земята (Откр. 13:8, 12, 14) – технически израз използван няколко пъти в Откровение за да обозначи отстъпилия Израел. В Гръцкия Стар Завет (версията използвана от ранната Църква), това е често срещан пророчески израз за бунтовен, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Ер. 1:14; 10:18; Езек. 7:7; 36:17; Ос. 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Соф. 1:8), основан на своята първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Чис. 32:17; 33:52, 55; Ис.Нав. 7:9; 9:24; Съд. 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Лет. 11:4; 22:18; Неем. 9:24). Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изгонен и заменен с нов народ. Вярно е, разбира се, че Нерон е бил обичан навсякъде в Империята като щедро раздаващ богатства и забавления. Но Израел е този, който конкретно е осъден заради поклонението пред Императора. Поставени пред избор между Христос и Цезар, те заявяват:Нямаме друг цар освен Цезаря! (Йоан 19:15). Тяхната реакция на привидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откр. 17:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Така в крайна сметка те се поклониха на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните поклоннически събрания сатанински синагоги (Откр. 2:9; 3:9).
Шесто, на Звяра е дадена “власт да действува четиридесет и два месеца” (13:5), “да воюва против светиите и да ги победи” (13:7). Периодът от 42 месеца (три и половина години – пречупена седмица) е символична цифра в пророческия език, означаваща време на тъга, когато Божиите врагове са на власт, или когато се излива осъждение (взета от периода на сушата между първата поява на Илия и поражението на Ваал на планината Кармил). Нейната пророческа употреба не е основно буквална, макар да е интересно, че Нероновото гонение на Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68.
Седмо, Йоан дава на своите читатели конкретна идентичност на Звяра: “Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666” (13:18). Има няколко важни неща за това странно число; ние ще разгледаме само две от тях.
Първото е, че Старият Завет вече ни е казал за 666. То се намира в книгите на Царете и в Летописите, със сигурност едни от най-пренебрегваните книги на Библията. Интересно, обаче, Йоан взема много от своите символични числа от тях (например ср. 1 Лет. 24:1-19 с Откр. 4:4). Тези исторически писания ни казват, че Соломон (библейски преобраз едновременно на Христос и на Звяра) получава 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (1 Царе 10:14; 2 Лет. 9:13). Това число бележи връхната точка на неговото царуване и началото на неговото падение; оттогава всичко върви надолу в отстъпление. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведното царуване, записани във Второзаконие 17:16-17: срещу умножаването на златото (3 Царе 10:14-25), срещу умножаването на конете (3 Царе 10:26-29), и срещу умножаването на жените (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е бил ужасният белег на отстъплението, белегът на цар и на Държава по образа на Змея.
Втората точка за размисъл относно числото 666 е следната. На гръцки и на еврейски всяка буква от азбуката е също и число (виж таблицата на числата в края на тази глава). Така, “числото” на нечие име е можело да се сметне чрез обикновеното събиране на числената стойност на неговите букви. Определено Йоан очаква, че неговите съвременни читатели са способни да използват този метод, за да открият името на Звяра – така отново показвайки съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник в чуждестранно правителство от 20 век. По същото време, обаче, той ни казва, че това няма да е толкова лесно, както те си мислят: то ще изисква някой, “който има мъдрост.” Защото Йоан не дава число, което може да бъде изчислено на гръцки, нещото, което би очаквал някой римски служител, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябвало да бъде сметнато на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквите познават. Неговите читатели вече са се досещали, че той говори за Нерон, и онези, които са разбирали еврейски, определено са го схванали веднага. Числената стойност на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) е:
נ=50,ר=200,ו=6 

נ=50,ק=100,ס=60'=200
следователно:
נרונקסר=666
Показателно е, че всички ранно-християнски автори, дори онези, които не са разбирали еврейски и затова са били объркани от числото 666, са свързвали Римската империя, и особено Нерон, със Звяра. Не може да има основателно съмнение относно това. Йоан пише към християните от първи век, предупреждавайки ги за нещата, които “скоро” ще да станат. Те са въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той притежава. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог управлява, така че дори ужасната мощ на Змея и на Звяра не устоява пред войските на Исус Христос. Числото на Човека е шест(Бит. 1:27, 31); Христос беше наранен в Своята пета на шестия ден (Петък) – но това беше денят, когато смаза главата на Змея. В своята най-върховна мощ, казва Йоан, Нерон е само шест, или серия от шестици; никогаседем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, а Църквата ще победи.
Звярът от земята
Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго същество в Откровение 13, което е по образа на Змея. Йоан видя този звяр “възлизащ от земята” (13:11), издигайки се от самия Израел. В Откровение 19:20 ни се казва за личността на този Земен Звяр: той е “Лъжепророкът.” Като такъв, той представлява това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:5, 11). Издигането на лъжепророци е съпътствувало издигането на антихристите; но докато антихристите отстъпват от самата Църква към юдаизма, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят да примамят християните отвън.
Важно е да помним, че юдаизмът не е старозаветна религия, а пълно отричане на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудическа ерес. Както Мормоните, Свидетелите на Йехова, Обединителната Църква и други култове, той твърди, че е основан на Библията; но неговият истински авторитет идва от човешки традиции. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос, защото отрича МойсейСамо ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на старозаветната религия (виж Мат. 5:17-20; 15:1-9; Марко 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 5:45-47; 8:42-47).
Юдейските лъжепророци имаха вид на агне (Откр. 13:11), както Исус предупреди (Мат. 7:15); но те “говореха като змей” (Откр. 13:11). Как говори Змеят? Той използва заблуждаваща, хитра, подмамваща реч, за да отклонява Божия народ от вярата право в пропастта (Бит. 3:1-6, 13; 2 Кор. 11:3; Откр. 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откр. 12:10). Книгата Деяния описва многобройни случаи на змейско лъжесвидетелство от юдеите срещу християните, сериозен проблем за ранната Църква (Деян. 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7).
Юдейските водачи, символизирани в Звяра от Земята, се присъединяват към Звяра на Рим в опит да погубят Църквата (Деян. 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Те водят Израел в поклонение към Императора (Откр. 13:12); и в служба на отстъплението лъжепророците дори изпълняват чудеса (Откр. 13:13-15). Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). Отново, Деяния описва случаи на извършващи чудеса юдейски лъжепророци, включително факта, че както Исус предсказа (Мат. 7:22-23), някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деян. 13:6-11; 19:13-16).
Юдейските водачи налагат покорство пред Императора. Всъщност, тяхното обвинение срещу Самия Христос е, че Той е съперник на всеобхватната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Съответно, те организират икономически бойкоти срещу онези, които отказват да се поклонят на Цезаря като Господ, достигайки до там, че да ги умъртвят (Откр. 13 :15-17). Книгата Деяния е изпълнена със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деян. 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; ср. 1 Сол. 2:14-16).
Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия участвува в масивен, организиран опит за погубване на Църквата чрез заблуда и гонение. В преследване на тази дяволска цел те се обединяват в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са били способни да изпълняват чудеса в служба на Сатана. И точно това ни се казва за Звяра от земята. Лъжепророкът в Откровение не е никой друг, освен ръководството на отстъпилия Израел, което отхвърля Христос и се покланя на Звяра.
Има едно интересно обръщане на образността в текста. Книгата Йов ни подготвя за пророчеството на Йоан, защото тя също ни говори за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и за Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). Но виденията на Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхната поява е обърнат. Първо виждаме Сатана като Змея, истинския Левиатан (Откр. 12); след това идва Морският Звяр, който е по образа на Змея (Откр. 13:1); накрая, влачейки се след тях и служейки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр. Като ни показва така Зверовете появяващи се в обратен ред, Йоан подчертава своята основна идея: Израел, който трябваше да бъде царство свещеници за народите по света, предаде своето положение на старшинство на Левиатан. Вместо да постави божествен отпечатък върху всяко човешко общество и общност, Израел стана по образа на езическата, антихристиянска Държава. Авраамовите деца станаха потомство на Змея (Йоан 8:37-44).
През трите години на служение в Ефес Апостол Павел постоянно страда от гонение заради “заговорите на юдеите” (Деян. 20:19); като описва конфликтите с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Кор. 15:32). Юдейският Звяр е бил най-измамният и опасен враг на ранната Църква, и Павел постоянно предупреждава Църквата за тези юдаистични прелъстители:
Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.” Това свидетелство е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело (Тит. 1:10-16).

ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ
ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД

ЕврейскиГръцки
1אα
2בβ
3גγ
4דδ
5הε
6וς
7זζ
8חη
9טθ
10יι
20כκ
30לλ
40מμ
50נν
60סξ
70עο
80פπ
90צø
100קρ
200רσ
300שτ
400תυ
500קתφ
600χ
700ψ
800ω
Източник: J. D. Douglas, ed., New Bible Dictionary, Second Edition (Leicester, England: Inter-Varsity Press; Wheaton, IL: Tndale House Publishers, Inc., 1982), pp. 842-43.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.  
сподели ме