Select Language

сряда, 29 декември 2010 г.

Динозаврите- доказателство за сътворението

Динозаврите са едни от най-интересните животни, и децата са особено заинтригувани от тях. Това е една от причините еволюционистите да ги използват толкова много за да преподават милиони години и еволюция. Но християните трябва да използват динозаврите, за да преподават истинската история на вселената. Когато децата, младежите и възрастните са осведомени относно истината за динозаврите, те ще могат да отговарят на въпросите на скептичния свят и да разпространяват добрата новина на благовестието. Когато динозаврите биват използвани за да разпространяват благовестието, те стават “гущери мисионери.”
Доказателство за Сътворението
Според еволюционното учение динозаврите са се скитали по земята преди милиони години и са еволюирали от други видове животни. Но какво казва Библията за произхода и историята на динозаврите? От Битие 1:24-31 можем да заключим, че динозаврите са били създадени на шестия ден, на същия ден, когато Бог създаде другите земни, дишащи въздух животни, заедно с мъжа и жената. Динозаврите не са еволюирали от други животни, нито има животни, които са еволюирали от динозаври. Бог е създал първоначалните видове динозаври, и те са се размножавали оттам, възпроизвеждайки се според видовете си.
Като изследват вкаменелостите от динозаври, учените са открили, че динозаврите могат да се разделят на две основни групи: Saurischian (“гущеробедрени”) и Ornithischian (“птицебедрени”). При гущеробедрените динозаври седалищната и лонната кости са извити в противоположни посоки под илиума. Тази група динозаври включва големите завроподи като апатозавър и диплодок. При птицебедрените динозаври лонната и седалищната кости са една до друга под илиума. Птицебедрените динозаври включват стегозавър, трицератопс и хадрозавър – динозавъра с “патешка човка.”
Но тези две групи са динозаври, макар и да се различават по много начини. Бог е създал голямо разнообразие сред различните видове динозаври. Това разнообразие се вижда в някои от най-популярните динозаври.
Популярни динозаври
Учените са класифицирали над 300 видове динозаври, но е логично да се предположи, че понякога различни размери, разновидности и полове на един и същи вид динозавър са получили различни названия. Възможно е да е имало само 50 или по-малко първоначални видове динозаври, които Бог е създал на шестия ден от седмицата на Сътворението.
Следните са някои от най-известните и популярни динозаври, с някои интересни факти относно тях.
  1. Стегозавър – “гущер с покрив.” Дължина 9 метра. Тегло 1.8-3.6 тона. Обитавал е Северна Америка. Група: Птицебедрени.
    Едно време се е вярвало, че редиците от плочи на гърба на стегозавъра са само за защита. Учените сега вярват, че те са били използвани като слънчеви панели. Плочите са били тънки и пълни с кръвоносни съдове. Били са вградени в кожата и не са били част от гръбначния стълб или опашната кост. Вратът, бедрата и опашката на стегозавъра са били допълнително защитени от малки костени израстъци. Опашката е била подвижна и въоръжена с поне четири рога.
  2. Брахиозавър – “гущер с ръце.” Дължина 24 метра. Тегло 45 тона. Обитавал е Америка, Европа и Африка. Група: Гущеробедрени.
    Брахиозавърът е бил висок 11 метра, два пъти по-висок от жираф! Учените днес се съмняват дали този гигантски динозавър е можел да вдигне врата си право нагоре. Брахиозавърът се е опирал на много дълги предни крака, което е правело гърба му да е с наклон назад. Тези гиганти са сред най-големите животни, които някога са ходели по земята.
  3. Анкилозавър – “брониран гущер.” Дължина 10 метра. Тегло 3.6 тона. Обитавал е Азия, Северна Америка, Европа и Южна Америка. Група: Птицебедрени.
    Анкилозавърът е най-популярният от птицебедрените. Тоягата на неговата опашка е тежала над 45 килограма. Той е бил като рицар в броня. Тялото му е било покрито със защитна броня с редици от рогове; дори клепачите на очите са били бронирани.
  4. Трицератопс – “лице с три рога.” Дължина 9 метра. Тегло 5.4 тона. Обитавал е Северна Америка група: Птицебедрени.
    Трицератопсът е бил цератопс с къс врат. Имал е два рога над веждите, които са израствали до 1 метър дължина. Рогът на носа е бил много по-къс. Яката на врата също е имала редици от малки рогоподобни кости по външния ръб. Яката е била направена от цяла кост. Трицератопсът е бил един от най-масивните динозаври.
  5. Компсогнат – “изящна челюст.” Дължина 1-1.2 метра. Тегло около 2 килограма. Намерен в Западна Европа. Група: Гущеробедрени.
    Компсогнатът е един от най-малките динозаври; тялото му е било с размерите на кокошка. Черепът е бил много фин и челюстта е изглеждала крехка. Черепът и челюстта са били въоръжени с малки закривени зъби. Тънкото тяло е поддържало дълга опашка, използвана за равновесие.
  6. Тиранозавър – “тираничен гущер.” Дължина 12 метра. Тегло 6.4 тона. Намерен в Северна Америка. Група: Гущеробедрени.
    Това е един от най-известните и добре познати динозаври. Тиранозавърът е имал 50 до 60 зъби, като някои от зъбите на долната челюст са имали дължина до 18 сантиметра. Зъбите са били извити, назъбени по краищата и много здрави. Ако някой зъб се е счупел, на негово място е пораствал друг. Долната челюст е можела да се огъва, позволявайки му да поглъща големи парчета храна. Черепът на един тиранозавър е бил 1.5 метра дълъг, и учени, които са изследвали компютърни томографии на черепа, вярват, че обонянието и слухът на тиранозавъра са били много добри.
    Тиранозавърът е имал малки ръце, не по-големи от човешка ръка. Те изглеждат мускулести като на щангист. Не е известно за какво точно ги е използвал тиранозавърът.
  7. Велосираптор – “бърз ловец.” Дължина 2 метра. Тегло 16 килограма. Намерен в Монголия, Китай. Група: Гущеробедрени.
    Велосирапторът е бил член на семейство дромеозаври. Както всички ловци, имал е един сърповиден нокът на краката и по три остри нокътя на всяка ръка. Този динозавър също е имал уста пълна с остри като бръснач зъби.
Вкаменелости
Тъй като доколкото знаем динозаврите са изчезнали, единственото нещо, което учените могат да изследват, са вкаменелостите от динозаври. Останки от динозаври са намерени на всеки континент на земята. През 1676 Робърт Плот описва една от най-ранните намерени кости на динозаври в своята книга Natural History of Oxford. Костта, която той е намерил, е изгубена, но се смята, че е била част от бедрена кост на мегалозавър.
Един от първите намерени цели вкаменени скелети на динозаври е на игуанодон. През 1878 във въглищна мина в Белгия са намерени над 30 отделни скелети на игуанодони.
Един от първите цели скелети сглобени за изложение е скелет на хадрозавър. Намерен е през 1850 в Хадънфийлд, Ню Джърси, и все още е изложен в Академията за естествени науки във Филаделфия, Пенсилвания.
Тъй като учените изследват само вкаменелости на динозаври (а не живи екземпляри), и тъй като вкаменелостите са от кости на мъртви животни, християните могат да използват динозаврите за да обясняват произхода на смъртта. След като Бог създаде всичко, включително динозаврите, той нарече Своето творение “много добро” (Битие 1:31). Смъртта не беше част от света докато Адам се разбунтува против Божията заповед да не яде от дървото за познание на добро и зло. След като Адам се разбунтува, Бог прокле цялото създание (Битие 3:14-19). Римляни 8:22 ни казва, “Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.” Създанието сега въздиша под Проклятието, и смъртта засяга всичко в създанието.
Потопът и ледниковата епоха
Християните могат също да използват динозаврите за да обсъждат световния Потоп от времето на Ной.
Световният Потоп може да е бил една от причините за изчезването на динозаврите. Преди Потопа динозаврите свободно са се скитали по земята. Но поради нечестието на човека Бог изпрати световен Потоп, който унищожи всякакъв живот извън Ковчега. По време на Потопа много от тези животни и хора са били погребани в седиментите и по-късно са се втвърдили, което ни дава много от вкаменелостите, които учените днес изследват.
Също трябва да помним, че в Ковчега е имало и динозаври. Библията ни казва в Битие 6:19 и 7:2-9, че в Ковчега заедно с Ной, неговите синове и техните жени е имало по две от всяко земно, дишащо въздух животно (и седем от някои животни). И така, какво е станало с тези могъщи динозаври?
След Потопа тези динозаври вероятно са измрели поради различни причини, точно както много животни измират и днес. Потопът е променил значително природата на земята, и може би я е променил дотолкова, че много от динозаврите не са можели успешно да оцеляват в по-суровата среда. Ледниковата епоха след Потопа вероятно също е допринесла за тяхното измиране.
Някои от динозаврите, които са оцелели известно време след ледниковата епоха, вероятно са били наричани “дракони.” Повечето от тези в края на краищата са измрели или са били убити. Други причини за тяхното измиране могат да са глад, болести, и преследване от хищници.

Историята за Рут


За да гледате филма, кликнете върху обложката.

Евангелието по Йоан

 
За да гледате филма кликнете върху обложката.

петък, 26 ноември 2010 г.

Духовната война

Джон Бъниан придобива широка популярност с Пътешественика. Четири години по-късно пише и друга велика алегория, в която разкрива драматичните борби на човешката душа – Духовната война. Книгата е издадена за първи път през 1682 г.
Духовната война е алегорична повест, но за разлика от Пътешественика, която проследява житейския път на християнина, тя навлиза по-дълбоко – в душата на човека, представена като арена на духовна война. Градът Душа е атакуван и превзет от славните войски на цар Шадай и неговия син Емануил, но войната продължава, защото силите на злото не напускат душата без бой и използват безброй коварства. Смята се, че тази алегория на Бъниан е по-трудно разбираема дори и с помощта на Библията, но вдъхновява Дж. Р. Р. Толкин да напише Властелина на пръстените.


вторник, 16 ноември 2010 г.

Пътешественикът II

Втората част на прочутия аголеричен роман проследява пътуването към небесната страна на съпругата и децата на Християн. Премеждията, през които преминават героите на Бъниан, имат немалко съответствия в духовния живот на съвременния човек.

Книгата е на цена само от 1,90лв.

 

Лъжите, на които жените вярват

В книгата си Лъжите, на които жените вярват, Нанси Лий Демос разобличава някои от най-широко разпространените заблуди сред жените в християнския свят:
- Лъжи относно себе си: Не съм длъжна да живея с неудовлетворени копнежи.
- Лъжи относно брака: Ако се покорявам на съпруга си, ще бъда нещастна.
- Лъжи относно емоциите: Нямам власт над чувствата си.
- Лъжи относно обстоятелствата: Просто не мога повече.

“Нанси Лий Демос, е написала книга, която, надявам се, ще достигне върховете на издателските класации. Тя разобличава лъжите, на които робуват толкова много жени, и им носи свобода. Препоръчвам я горещо”.
Чарлс Колсън
Цената на книгата е 10,90лв.

петък, 15 октомври 2010 г.

Как да станем по-организирани в работата си?

Професионалистите, които постигат супер резултати, дължат това на факта, че не само мислят да направят нещо, а предприемат реални действия. И повечето от тях са изключително организирани. 
Можем ли да станем по-организирани и как? Консултантите от Position Ignition споделят част от тайните на своите най-успешни клиенти, пише водещият кариерен сайт във Великобритания totaljobs.com.
 
Денонощието има 24 часа и не можете да добавяте повече!
Първо започнете с признанието, че денонощието има 24 часа и никой не може да работи през цялото време. Ако работният ви ден перманентно е твърде дълъг, по-вероятно е да ви се „стопят лагерите” отколкото да постигате брилянтни резултати. Но ако успеете да използвате работното си време ефективно, то няма да ви се налага да оставате в офиса до късно.

Правете си списък какво имате да свършите
Отделяйте време или преди началото, или в края на деня какво трябва да свършите през новия работен ден. Старайте се да подреждате задачите по важност. Така винаги ще имате пред себе си списък какво трябва да свършите, а и зачеркването на вече свършените носи огромно чувство на удовлетвореност.

Поставете си конкретни цели
Няма как да планирате времето си, ако не знаете към какво всъщност се стремите. Започнете от там – отговорете си на няколко стратегически въпроса. Какво би ви помогнало да увеличите резултатите си? И как бихте могли да бъдете включени в процеса на вътрешно промотиране, за да достигнете нов етап на развитие в кариерата? Проучванията доказват, че хората, които си поставят конкретни цели, се справят много по-добре в живота.  

Приоритизирайте
След като сте вече наясно къде искате да стигнете, време е да сложите приоритети. Отделете повече време на онези неща, които биха ви донесли най-голяма полза. Според принципа на Парето едва 20% от нещата, които вършим през деня, реално са важни, но именно те носят 80% от резултатите, които постигаме. Затова идентифицирайте кои са наистина важните задачи и фокусирайте времето и енергията си върху тях.

Пазете се от лъжливи крайни срокове
Сигурно и вие нерядко получавате от ръководителя си задачи, които трябва да се свършат „възможно най-скоро” или дори „веднага”. В действителност обаче, въпреки използваните термини, работата не е чак толкова спешна. За това следващия път, когато получите „спешна задача”, опитайте се да се ориентирате реално в ситуацията и уточнете краен срок, който да удовлетворява всички страни.
Вършенето на много неща едновременно не спестява време
Изготвянето на дълъг списък от неща, които трябва да свършите, обикновено води до това, че просто се налага да ги прехвърлите в новия списък за следващия ден. Имайте предвид, че вършенето на няколко задачи едновременно определено не е най-ефективният начин да свършите работата.

Захванете ли се с нещо, вършете го докрай
Добре организираните хора първо вземат решение дали да се захванат с нещо или не, но ако решат да го правят – свършват работата докрай. Ето един много прост пример. Представете си лист хартия, който е сложен на бюрото ви. Единият вариант е да го вземете, да го разгледате, за да разберете какво представлява, след което отново да го оставите на бюрото си. Организираните хора обаче биха го погледнали и биха решили какво да направят с него – да работят по него, да планират кога ще работят по него или да го изхвърлят.
Делегирайте задачи, когато е възможно
Ако имате по-млади колеги, трябва да делегирате част от вашите отговорности на тях. Прехвърлянето на задачи спестява вашето време и увеличава мотивацията на останалите в екипа ви да се развиват. Дори и да не сте мениджър, бихте могли да помолите колегите си да ви помогнат, например, тези, които не са толкова заети или имат необходими специфични умения, да свършат дадена задача, която на вас би ви отнела много повече време. Консултантът Симон Норд съветва, когато се налага да делигирате част от работата си, да обясните на човека защо сте избрали именно него и какви биха били ползите му. „Ключът към успешното делегиране е да успеете да накарате човека да се чувства ценен. По този начин той ще се чувства щастлив да ви помага, когато имате нужда”. 

Сложете ред в кореспонденцията, която водите
Изградете си навик да поддържате ред в кореспонденцията, която водите. Създайте в електронната си поща папка, в която прехвърляйте важните имейли, които ще ви трябват в бъдеще. Маркирайте по-различен начин писмата, които получавате, според тяхната важност. И трийте всичко, което не е необходимо да съхранявате в пощенската си кутия.
Отнасяйте се към телефонните разговори като към срещи
Гледайте на телефонните разговори, които водите, като на срещи. „Ако успеете по телефона да изясните какво точно ще обсъждате на предстояща среща, това би спестило голяма част от времето ви. Подобен подход изпраща сигнали на вашите клиенти, че сте бизнес ориентирани и няма да водите безсмислени разговори”, категорична е Симон Норд. Телефонните обаждания обаче прекъсват работата ви и често нямате контрол върху това колко дълъг и успешен ще бъде разговорът. Затова специалистите препоръчват да станете прави, когато говорите по телефона. Така ще се чувствате по-некомфортно и инстинктивно ще се стремите да прекъснете разговора, ако се проточи твърде дълго.

Опознайте добре себе си
Кога сте в най-добра кондиция – сутрин или следобед? Разберете по кое време от деня сте най-продуктивни и планирайте задачите си през деня на тази база. Оставате лесните и по-малки задачки за часовете, в които имате по-малко енергия, например точно след като сте се върнали от обяд.
И така, ако следвате тези съвети, ще останете изумени колко по-продуктивни, успешни и в крайна сметка по-щастливи ще бъдете не само в работата си, но и в живота.
Статията е взета от Human Capital.

събота, 9 октомври 2010 г.

Отпечатъци от Сътворението

Колко време е било нужно за да се сформира земята като планета, съгласно датировката на едни от най-старите скали изграждащи нейната кора  - гранитите?

 За да гледате видеото, кликнете върху обложката.

неделя, 3 октомври 2010 г.

От еволюционист към креационист

Вълнуващата история за сблъскването на известен атеистичен учен със свръхестествената реалност, която ни заобикаля.
За да гледате видеото, кликнете върху обложката.

Какво разкриват скалите ?

Има ли хармония между най-съвременните научни изследвания върху скалите и двете фундаментални геологични събития съгласно Библията - Сътворението и Потопа?

Еволюция, Сътворение и Логика

Ако използваме изцяло научни факти и неумолимите закони на логиката, коя от теориите за произхода на света би била по- логична ?


неделя, 12 септември 2010 г.

Накъде водят доказателствата?

Филмът "Where Does The Evidence Lead? / Накъде ни насочва доказателството?(2004)" разглежда въпроса дали живите организми на нашата земя са възникнали чрез случайни процеси и струпване на химически съединения чрез еволюцията до познатите сложни живи същества или живота е създаден от един Разумен Творец на Вселената. Повечето мнения в него са на учени, биолози, и професори. Явно вече и Науката стигна до извода, че света е създаден от Разумен Интелект. В християнството ние Го наричаме Бог и общуваме с този Бог чрез лична молитва и чрез Словото което е дал - Библията.



Симфония на сътворението


Поредица от 6 филма със вълнуващо съдържание, разширяваща погледът ни върху моделите за възникване на живота. Нека заедно преоткрием заедно с доктор Бао, хармоничното и смислено устройство на вселената:
 Има ли научни доказателства за това че най-популярните еволюционни модели биха сработили във условията на земната околна среда?


  Работи ли креационният модел, възможно ли е да разберем дали животът има интелигентен произход и е плод на целенасочени дизайнерски действия?


 Каква е връзката между живите организми, светлината и енергийните полета на природата? Ще изчезне ли земнят магнетизъм? Възможен ли е живота при очакваните ниски стойности на земното поле? Има ли хармония между всички магнетични взаимодействия във вселената?


  Каква е възрастта на универса? Как се движи инфрачервената светлина ? Как се е формирало човешкото съзнание?


 Симбиозата в природата, как да си я обясним? Как да си обясним ролята на всяко живо същество в биосферата?


Има ли необорими доказателства за потоп? Видял ли е някой Ноевият ковчег ? Как се е формирало човешкото съзнание?

събота, 11 септември 2010 г.

Как се развива връзката Бог -Човек?

Бог ни предопределя за спасение и ни привлича чрез Своята любов и доброта;
Ние отговаряме, като се учим да Го познаваме чрез изучаване и молитва. 
Той ни изоблечава за грях;
Ние изповядваме своята вина;
Той ни дава покаяние като поражда истинска, сърдечна скръб за греха;
Ние се изповядваме с разкаяни сърца, предавайки всички права над Аз-а и над греха.
Той прощава и очиства от всеки грях и създава ново сърце и нов ум;
Ние вярваме и преживяваме очистване и обновление. 
Той обитава в нас чрез Святия Дух, като ни дава сила да вършим Неговата воля;
Ние проявяваме това, кеото Той изработва в нас, което има за резултат плодове за Негова слава. 
Той ни пробужда, когато сме изкушавани и ни дава сила да устоим на изкусителя;
Ние Му се предаваме и устояваме на изкушението чрез Неговата сила, печелейки победа.
Той ще бъде наш Адвокат и ще се застъпи за нас, ако паднем. Ще ни даде сили да се покаем и ще прости грехът ни.
Ние се покайваме и се връщаме при Него, за да може Той да ни възстанови в правилни взаимоотношения със Себе Си.
Чрез Христос Бог е изработил нашето пълно спасение!

понеделник, 6 септември 2010 г.

Йосиф

Можете да свалите филма безплатно от ТУК.

Библията - В началото

Можете да изтеглите филма от ТУК.

Авраам

Можете да изтеглите филма безплатно от ТУК.

Битие

Филмът може да бъде изтеглен безплатно от ТУК.

Давид

Филмът може да бъде изтеглен безплатно от ТУК.

Моисей


Можете да изтеглите филма от ТУК.


Деяния на апостолите


Можете да изтеглите филма от ТУК.

Самсон и Далила


Можете да си изтеглите филма от ТУК.

Свети Павел

 
Можете да си изтеглите филма безплатно от ТУК.

Филмът Исус- по евангелието на Лука



Можете да гледате филма ТУК.

Яков


Можете да си изтеглите филма безплатно ТУК.

Магдалена


Можете да гледате филма ТУК.

Трите етапа на учене в Тривиума.


Етапите на развитие при ученето при децата са три- етапи на папагала, на дързостта и поетичен – като последното приблизително съвпада с началото на пубертета.
Етапът на папагала е този, в които ученето наизуст е лесно и като цяло приятно; докато разсъждаването е трудно и като цяло не е толкова приятно. На тази възраст детето с готовност запомня формите и външния вид на нещата, обича да чете регистрационните номера на колите, радва се при пеенето на рими, боботенето и изговарянето на неразбираеми многосрични думи; харесва му просто да натрупва неща.
Възрастта на дързостта, която следва след този период (и естествено го застъпва до известна степен), е твърде позната на всички, които са се занимавали с деца: характеризира се с противоречене, грубо отговаряне, желание да „хване хората в крачка” (особено по-възрастните) и задаване на гатанки (особено с неприлични словесни намеци в тях). Способността му да досажда е изключително висока. Тази възраст обикновено започва около осми клас.
Поетичната възраст е известна като „трудната” възраст. Тя е съсредоточена върху себе си; гори от желание да изрази себе си; по-скоро се специализира в това да не бъде разбирана; неспокойна е и се опитва да постигне независимост; и с добър късмет и добро водителство, трябва да покаже наченки на творчество, постигане на синтез на това, което вече знае, и съзнателно желание да познава и да върши едно нещо пред всички други.
Схемата на Тривиума съответства с особена точност на тези три възрасти: Граматиката на възрастта на папагала, Диалектиката [логиката] на възрастта на дързостта и Риториката на поетичната възраст.
Етап на граматиката
По английски език могат да се учат наизуст стихове и проза и паметта на ученика трябва да бъде изпълнена с всякакви произведения. Произведенията могат да бъдат четени и запомняни на английски език на по-късно свързвани с техния произход. Рецитирането на глас трябва да се практикува индивидуално или в хор; защото не трябва да забравяме, че полагаме основата за Дебата и Риториката
Граматиката на историята трябва да включва дати, събития, епизоди и личности. Съвкупност от дати, към която може да се отнася всяко последващо историческо познание е от голяма полза по-късно за създаване на поглед върху историята.
Географията ще бъде представена по подобен начин в нейната фактическа страна, с карти, природни характеристики, и визуално представяне на обичаи, носии, флора, фауна и т. н. Дискредитираното и старомодно запомняне наизуст на няколко столици, реки, планински вериги и др. няма да навреди. Природните науки, в периода на папагала, се нареждат сами естествено и лесно около колекциите – определянето и назоваването на екземплярите, и като цяло онези неща, които едно време се наричаха “естествена история,” или още по-очарователно, “естествена философия”.
Граматиката на математиката започва, разбира се, с таблицата на умножение, която ако не бъде научена сега, никога няма да бъде научена с удоволствие; и с разпознаването на геометричните фигури и подреждането на числата. Тези упражнения естествено водят до решаване на прости аритметични задачи; и ако ученикът показва в тази област, сръчността придобита на този етап може да е само за добро.
Малките деца често имат полза от изучаването и запомнянето на много неща, които не разбират и не оценяват напълно. “. . . Умовете на децата могат също да се занимават с изучаване на правопис и произношение на думи, чиито значения не са в обсега на техните способности за разбиране; защото това, което не са разбрали ясно в началото, ще го разберат, когато техните възможности се развият. Но запомнянето наизуст на голямо количество материал, който на ранна възраст е изцяло неразбираем, може да се превърне в неприятна тежка работа.
Граматиката на Теологията. Теологията е науката-господарка, без която цялата образователна структура неизбежно ще бъде лишена от своя окончателен синтез. Онези, които не са съгласни с това, ще се задоволят да оставят образованието на своите ученици пълно с множество незавършени краища. Но това ще е от по-малко значение, тъй като до времето, когато методите на учене бъдат овладени, ученикът ще може да се заеме с теология самостоятелно и вероятно ще настоява да го прави и да я разбира. Следователно, във възрастта на граматиката трябва да се запознаем в общи линии с разказа за Бога и човека – т. е. Стария и Новия Завет да бъдат представени като части на един разказ за Сътворението, Бунта и Изкуплението – а също и с “Изповедта на вярата, Господната молитва и Десетте Заповеди.”
Етап на логиката
Трудно е да се каже точно на каква възраст трябва да преминем от първата към втората част на Тривиума. Като цяло отговорът е: веднага когато ученикът покаже, че е склонен към дързост и безкрайни спорове (или “Когато започне да се изявява способността за абстрактно мислене.”). Защото както в първата част главните способности са наблюдението и запомняне, така във втората част главната способност е аргументативната логика. Логиката е изкуството да се спори правилно: “Ако A, то B”; методът не се обезсилва от условността на А. В действителност, практическата полза от формалната логика днес се състои не толкова в достигането до позитивни умозаключения, както в бързото разкриване и излагане на невалидни изводи.
Много уроци – по който и да е предмет – ще приемат формата на дебати; Математика – алгебра, геометрия и по-висшите видове аритметика – сега ще влезе в учебната програма и ще заеме своето място такава, каквато действително е: не като отделен “предмет,” а като подраздел на логиката.
Историята, подкрепена от проста етична система извлечена от граматиката на теологията, ще даде много подходящи материали за дискусия: Оправдано ли е било поведението на този държавник? Какво е било следствието от такова постановление? Какви са доводите за и против тази или онази форма на управление?
Самата теология ще даде материал за спорове относно поведението и морала; и обхватът й ще бъде разширен чрез опростен курс по догматична теология
Географията и природните науки също ще дадат материал за диалектика.
Още веднъж: съдържанието на учебния план на този етап може да бъде по желание. “Предметите” дават материал; но всички те трябва да бъдат смятани за зърно, за работата на мелницата на ума. Учениците трябва да бъдат насърчавани сами да търсят храна за своя собствена информация и така да бъдат водени към правилна употреба на библиотеки и справочници, и да им бъде показвано как да разбират кои източници са авторитетни и кои не са.
Етап на риториката
Нещата учени в миналото наизуст, ще бъдат видени в нов контекст; нещата анализирани студено в миналото сега могат да се съберат, за да съставят нов синтез; тук и там внезапно прозрение ще предизвика най-вълнуващото от всички открития: осъзнаването, че даден факт е истина.
Всяко дете, което вече е показало склонност да специализира, трябва да бъде оставено да я следва: защото когато употребата на инструментите бъде добре и правилно научена, те са на разположение за всякакво изучаване. Всъщност на това ниво нашата трудност ще бъде да държим “предметите” разделени; защото, както Диалектиката [Логиката] вече ще е показала, че всички дялове на учението са взаимосвързани, така че Риториката ще ни показва, че цялото познание е едно цяло. Да ни покаже това, и да ни покаже защо е така, е предимно задача на теологията. В общи линии, това, което е било просто инструмент, може да бъде оставено на заден план, докато обученият ум постепенно се подготвя за специализиране в “предмети,” с които ще бъде съвършено добре подготвен да се справя сам, когато Тривиумът бъде завършен. Окончателният синтез на Тривиума – представяне и публична защита на теза – трябва да бъде възстановен в някаква форма; може би като вид “изпит при завършване” през последния учебен срок в училище.
Възрасти за различните етапи
Обхватът на Риториката зависи също и от това дали ученикът трябва да навлезе в света на шестнадесетгодишна възраст или да продължи в частно училище и/или университет. Тъй като в действителност Риториката трябва да се започне на около 14 години, първата категория ученик трябва да изучава Граматика от около 9 до 11 години, а Диалектика [/Логика] от 12 до 14 години; така неговите последни две години ще бъдат посветени на Риторика, която в неговия случай би била доста специализирана и свързана с професия, подготвяйки го веднага да започне практическа кариера. Ученик от втората категория ще завърши своя курс по Диалектика [/Логика] в гимназията и ще учи Риторика през своите първи две години в частното училище. На 16 години ще е готов да започне с онези “предмети,” които са препоръчани за неговото по-късно учение в университета: и тази част от неговото образование ще съответства на средновековния Квадривиум [= аритметика, геометрия, астрономия и музика]. Това означава, че обикновеният ученик, чието формално образование завършва на 16 години, ще премине само през Тривиума; докато студентите ще преминат Тривиума и Квадривиума.
Тези възрастови периоди не са твърдо определени. Всяко дете се развива различно. Те са само насоки, които важат в повечето случаи.

неделя, 5 септември 2010 г.

Структурата на неделната служба.

Частите, от които се състои структурата на неделната служба са: 1.Изповядване на греховете; 2.Освещение (проповядване на Словото); 3.Господня вечеря (подновяване на завета); 4.Благословение. Това е правилната стуктура на неделната служба. Това беше реда, по който преминаваше службата в първата църква, когато Христовите ученици се събираха в Господният ден. Целта на неделната служба е да се понови завета в Господният ден. За съжаление, днес църквите масово пренебрегват тази основна цел, като не раздават господня вечеря в неделният ден. Думата от Стария Завет, с която можем да охарактеризираме службата е жертвоприношение. Етапите, през които преминаваше жертвата по пътя си към олтара, в Старият Завет бяха: 1.Заколване; 2.Разчленяване; 3.Изгаряне. Тези етапи имат своят аналог в етапите на богослужението в Новият Завет. Заколването представлява покаяниято на човека, т.е. точка първа от структурата на новозаветната неделна служба. Разчленяването на жертвата съответства на проповядването на словото (освещението). В Евреи 4:12 се казва: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето”.  Изгарянето на жертвата съответства на Господнята вечеря в Новият Завет. Жертвоприношението в Стария Завет и аналогът му в Новият Завет- неделната служба имат една единствена цел- приближаване към Бога. Друго важно, което трябва да се знае за неделната служба, е че активната страна по време на службата не е човекът, а Бог. Цялостната заветна структура на службата е: 1.Призив от Бога; 2.Изповед; 3.Проповядване на Словото (освещаване); 4.Господня вечеря (подновяване на Завета); 5. Благословение. Действията от страна на Бог към нас са: 1.Призовава ни, 2.Възстановява ни чрез прошка; 3.Освещава ни чрез Словото си; 4.Храни ни чрез Господнята вечеря (дава ни живот); 5. Благослава ни. Действията от страна на човека към Бога са: 1.Отзоваване; 2.Изповед (покаяние); 3.Слушане на Словото; 4.Ядене от Господнята вечеря; 5.Излизане в света с цел господство и покоряване.

четвъртък, 2 септември 2010 г.

God and Government- by Gary DeMar


Какво е значението на фразата "In God We Trust?" Tова само знак ли е, който е поставен на нашите монети или значи нещо повече? Дали това е продукт на "гладна кокошка просо сънува", или е част от плана за реалността?
Чрез обширни изследвания, Гари Де Мар е открил, че "In God We Trust" е основна предпоставка, върху която предците ни са изградили нашата нация.
В тази поредица от книги в три серии, Гари Де Мар ви запознава с истинската история на Америка, обсъжда влиянието на християнството върху създаването и развитието на Америка. Той представя един практичен подход към развитието на библейската гледна точка към елементите на обществото ни, предизвикателството за постигането на ценности и приоритети, които направиха Америка страхотна.
Фактическата документация,  прави тази поредица идеалена за всички християни, които търсят да открият истината за наследството на Америка.  Всеки том от тази серия е самостоятелно поучение с въпроси, отговори и библейски препратки.
Първият том на Бог & правителството  започва с основата:
  • Самоуправление и семейно управление
  • Църковно управление
  • Произход и развитие на гражданското правителство
  • Целта и функциите на гражданското управление
  • Исус и гражданско правителство
  • Християнската история на Съединените щати
  • Отношението на църквата и държавата към Библията
  • Отношението на църквата и държавата към Първата поправка
  • Какво е правителството?
Проблеми в библейските перспективи (книга 2)

Във вторият том от поредицата, Гари Де Мар разглежда въпроси като:
  • Разработване на библейски мироглед
  • Мироглед в Конфликти
  • Суверенитетът и Господството
  • Суверенитетът и собствеността
  • Финансиране на държавата и Божието царство
  • Враговете на библейска икономика
  • Причини и завладяване на бедността
Възстановяването на Републиката (Книга 3)

В този трети том на Бог & Правителството , Гари Де Мар разглежда:
  • Как да се възстанови републиката?
  • Библейският преглед на властта
  • Враговете на Библейските органи
  • Божията суверенност на нацията
  • Фондацията на закона
  • Администрацията на правосъдието
  • Суверенитет и образование
  • Бъдещето на правителството
  • Допълнителна библиография

вторник, 31 август 2010 г.

Gary Demar- Why Is 666 The "number Of The Beast"

За сега материалът е само на английски език.

понеделник, 30 август 2010 г.

Разкриване на тайната на живота

Здрава наука е тази, която се стреми към Истината и оставя доказателствата да говорят сами. В този филм световно известни учени именно по пътя на доказателствата стигат до Истината, че светът е сътворен от разумен Създател. 
През 1859 година Чарлз Дарвин публикува труда си „За произхода на видовете". В него той отстоява мнението, че всичко живо на земята е резултат от естествени процеси време, вероятност и естествен подбор.
От времето на Дарвин до днес биолозите се опитват да обяснят произхода на живите същества, като резултат от тези процеси. Въпреки това, днес това обяснение за произход на живота е поставяно под съмнение, както никога преди.
„Разкриване на тайната на живота" разказва историята за съвременни учени, които лансират мощната и предизвикваща разгорещени дебати идея за сътворение.
С помощта на изключителна компютърна анимация „Разкриване на тайната на живота" ни пренася във вътрешността на живата клетка, за да изследваме системи и механизми, които носят по неоспорим начин със себе си свидетелството за сътворение.
Двигател, който се върти с 100 000 грт, биологична система за обработка на информация, която е по-мощна от която и да било компютърна мрежа и верижна молекула, която съхранява инструкциите за изграждането на органите във всеки жив организъм на земята.


Какво означава "под благодат, не под закон"?

"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Рим. 6:14).
 Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Рим. 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшествува Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.
Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”
Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Еф. 2:8-10).

неделя, 29 август 2010 г.

"На кафе" по Nova TV с тема "Абортите"

На 10 март 2010г. предаването "На кафе" по Нова телевизия беше с основна тема "Абортите". В емоционален разговор водещата Диана Любенова дискутира с гостите в студиото различните проблеми и въпроси свързани с темата. В директна връзка от болница "Шейново" участва д-р Христо Василев - акушер-гинеколог, който обясни начина по който се извършва един аборт и изрази своето лично мнение.
Гледайте тук запис от предаването: www.novatv.bg  
Сигурни сме, че няма да останете безразлични към това, което ще видите.

петък, 27 август 2010 г.

Кога всъщност започва човешкият живот?

Във Франция държавата започва да защитава живота на детето 10 седмици след зачеването му, в Дания – 12 седмици след зачеването, в Швеция след 20 та седмица от зачеването му, а в други държави живота на детето се защитава само след като то се е родило. Носителят на Нобелова награда Джеймс Уотсън е предложил да се защитава живота на детето след третия ден от раждането му.
И все пак: Кога ли наистина започва човешкия живот? На кого да вярваме? Излиза, че френските деца стават хора 10 седмици след зачеването, малките датчани 12 седмици след зачеването, шведите – 20 седмици след зачеването, а може би децата на Джеймс Уотсън стават хора едва три дни след раждането им? Не е ли всичко това абсурдно?
Абсолютно очевидно е, че трябва да се вслушваме в едно авторитетно мнение: мнението на Бог! А то е, че човешкият живот започва веднага след зачеването, т.е. веднага след сливането на мъжката и женската полови клетки. Християнството винаги е защитавало човешкото същество още в майчината утроба. Библията говори за това, че човешкият живот започва не от раждането и свършва не със смъртта. Тези две събития отбелязват само един от етапите на човешкия живот. Този етап се предшества от вътреутробния живот, а след смъртта на тялото, душата продължава живота си в небесното присъствие на Бога или отделена от Него в ада.
Бог създава човека при съединяването на двете клетки, в резултат на което се образува нова клетка и в тази мъничка клетка вече е заложено цялото бъдеще на човека: неговият пол, кръвна група, цвят на очите, и т.н., а в последствие всичко това само се доразвива. Ембрионът, тази малка клетка е уникален, неповторим човек. Друг такъв не се е раждал на света и същият такъв във бъдеще никога няма да се роди. Най-бързо развитие и растеж плода получава веднага след внедряването на зародиша в маточната стена в първите седем седмици. Ако този интензитет на развитие би се запазил до края на бременността, то бебетата при раждането си биха тежали 14 тона или колкото два слона. В 10-та седмица от бременността цялата система от органи в човешкия организъм е изцяло сформирана. Законите на някой държави разрешават аборт, при който убиват вече сформирано детенце. Защо? Затова, че той макар и да се е сформирал, все още не се е развил окончателно. Но, почакайте, детето ще се развива след раждането си до 26 годишна възраст!
Наскоро в американски вестник беше описан следния случай: една жена ражда бебе в петия месец от бременността и моли лекарите да го спасят. Целия медицински персонал е вдигнат на крак, за да оцелее детето. В същата тази клиника, в същия ден и час, но в друг кабинет друга жена абортира своето бебе в 5-ия месец от бременността. Има ли думи, с които може да бъде определена една такава жестокост? Как всъщност да наречем това, което се случва?