Select Language

понеделник, 29 март 2010 г.

Пазарите и свободата



Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява специализацията, от която зависи просперитетът. Ще бъдем много по-бедни без специализацията, която е възможна само когато големи групи хора могат да координират производството и потреблението чрез пазарната размяна. Но дори по-важно от материалното благосъстояние, което реализираме чрез пазара, е ползата от свободата. Бързо ще бъдем лишени от голяма част от свободата ни без отговорността и дисциплината, възможни само в пазарните икономики. Свободата лесно се приема за даденост, особено в САЩ, където гражданите се радват на това, за което хората в много други страни могат само да мечтаят. Свободата прилича до голяма степен на доброто здраве: хората не го оценяват, докато не го загубят. Точно както здравите хора могат да разрушат здравето си като се предават на краткосрочни съблазни, така свободните хора могат да разрушат свободата си заради склонността си към получаване на краткосрочни политически предимства, които подкопават условията, от които зависи свободата. Също така, колкото и да е важно благосъстоянието, то е след доброто здраве и свободата. Благосъстоянието има ограничена стойност за тези, които са лишени от здраве или свобода, на които да се наслаждават. Още повече, доброто здраве и свободата са важни елементи при натрупването на богатство, като свободата е жизненоважна. Болните хора могат да бъдат производителни, но без свобода съзидателно пазарно сътрудничество е невъзможно.
В тази статия ще дискутирамe две различни, но свързани теми. Първо, продуктивното пазарно сътрудничество зависи от свободата и второ, свободата зависи от продуктивното пазарно сътрудничество. Икономистите обичайно имат неприятната задача да насочват към избора и жертвата (trade-offs), които са неизбежно следствие от оскъдността. Но с богатство и свобода няма такава замяна, те се подсилват едно друго в пазарните икономики, като е изцяло невъзможно едното да съществува без другото.
Опитите за увеличаване на благосъстоянието с политически действия, които ограничават свободата, неизбежно приключват с намаляване и на двете.
Пазарите изискват свобода
Пазарите извършват чудесата си като позволяват на хората да информират останалите за ползите, които реализират от усилията на другите, и за разходите, които са свързани с усилията им да бъдат в полза на другите. В крайна сметка всички ползи и разходи са субективни, зависещи от човешките предпочитания и обстоятелства, които само отделните индивиди могат точно да оценят. Това е очевидно в случая с ползите. Кой друг, ако не човекът, който потребява една стока или се ползва от една услуга, е в по-добра позиция да съди за стойността на реализираните ползи? Но ако ползите са субективни, то тогава такива са и разходите, които не са нищо повече от стойността на пропуснатите ползи. И след като те са субективни, хората могат точно да предават разходи и ползи едни на други само като имат свободата да влизат или излизат от различни пазари, както намерят за добре, и да купуват и продават при всяка взаимно изгодна цена. Правителственият контрол върху цените ограничава свободата ни както като купувачи, така и като продавачи, и разрушава благосъстоянието чрез цензуриране на комуникациите между нас. Централното планиране се проваля, защото хората нямат свободата да действат въз основа на местна информация, която само те притежават. Когато централното насочване от политическите власти замести пазарния избор на индивидуалните производители и потребители, икономическите решения по необходимост се правят в информационен вакуум. Една производителна икономика изисква използването на информация, която е разпръсната сред населението и тази информация не може да се използва без лична свобода. Разрушавайки свободата, вие разрушавате информационните потоци, които са в основата на пазарните икономики.
Свободата изисква пазари
Връзката между свободата и пазарите протича също и в обратната посока. Точно както пазарът зависи от свободата, така и свободата зависи от пазара. Разбира се, частната собственост, която е основа за всички пазарни икономики, защитава индивидуалната свобода. Ако държавата притежава всички аудитории и печатници, колко свобода ще имате, за да говорите срещу правителствената политика? Ако държавата притежава всички средства за производство, колко свобода ще имате, за да започнете свой собствен бизнес? Започнете да премахвате частната собственост и да подкопавате пазарите, които зависят от нея, и вие започвате да премахвате свободата. Но пазарът също така защитава свободата чрез установяване на единствената среда, в която тя може да бъде толерирана. Свобода без отговорност е просто разрешение, снизхождение и привилегия и няма дълго да бъде толерирана. Истинската свобода и единствената свобода, която може да оцелее, е упражнявана по начини, отговарящи на интересите на всички. Единствената свобода, която удовлетворява това изискване, е тази, която се подчинява на пазарната дисциплина. Елиминирайки пазарите, вие елиминирате отговорността, необходима на свободата да оцелее.
Например, проблемите със замърсяването водят до използването на околната среда като сметище поради липсата на пазари. Ако такива пазари съществуваха, замърсителите трябваше да плащат цени, които отразяват разходите, които техните вредни емисии налагат върху другите. Замърсителите ще бъдат отговорни към другите и ние можем да толерираме свободата да се изхвърлят отпадъчни продукти в природата. Но тъй като нямаме подобни пазари, приемаме правителствените ограничения върху замърсяващите дейности, които иначе биха били неприемливи в повечето области на нашия живот.
Свободата ни е уязвима
Свободата рядко изчезва изведнъж. Обикновено се губи по малко с времето, като хората често не забелязват липсата й. Даже когато свободата е ограничавана пряко, както когато правителството налага лицензиране на дейностите в името на защитата на потребителите, малко хора забелязват, а дори и да забелязват, не смятат, че ограниченията ги засягат. Но както великият австрийски икономист Фридрих А. Хайек е отбелязал, “Ползите, които извличам от свободата са ... основно резултат от използването на чуждата свобода”. Например, тези, които страдат най-много, когато хората губят свободата си да станат бръснари без да преминават през държавните
изпити върху химическия състав на косата, не са въпросните кандидат-бръснари, а хората, които се нуждаят от подстрижка. Коварна е динамиката на загубата на свободата. Преките ограничения винаги намаляват свободата повече, отколкото се вижда, защото всяка рестрикция неусетно подронва отговорността на пазара, която прави свободата възможна.
Томас Джеферсън е бил прав, когато е казал: “Вечната бдителност е цената на свободата”. Хората ще са по-склонни да бъдат бдителни за съхранение на свободата им, когато разберат неизбежната връзка между нея и пазара.
Източник: ИПИ

петък, 26 март 2010 г.

Безплатен курс по WEB Дизайн

Съдържание:

Целият курс по WEB Дизайн е достъпен от ТУК.

Самообразование на цената на един тонер

Източник: Гари Норт
Цялата статия можете да прочетете в блогът на Явор Русинов "Федерално Видение" като натиснете ТУК

Безплатни уроци по HTML

HTML е специалният език за изграждане на сайтове в световната мрежа - интернет. Настоящите уроци представляват подробно ръководство за изучаване на HTML, напълно безплатни са и могат да бъдат полезни както за начинаещи webmasters, така и за напреднали в изучаването на езика. 
Уроците са достъпни ТУК и ТУК


Безплатен правописен речник на българския език

Настоящият "Правописен речник на българския език" отразява съвременните правописни норми. В уводната част са дадени основните правописни и пунктуационни правила, илюстрирани с показателни примери. В речника са включени подробно тези думи и техните форми, при които се явяват правописни колебания, дължащи се на:

» несъответствия между правописната и правоговорната форма;
» неясен морфемен строеж /предимно при чужди думи/;
» по-рядка употреба /архаизми, неологизми и др./;
» приети отклонения от официалния правопис.

"Правописен речник на българския език" е предназначен за ученици, студенти и всички, които се интересуват от повишаването на езиковата си култура.
Учебника може да бъде закупен от книжарница Хеликон, може да бъде поръчан от ТУК, както и да бъде свален в .pdf файл, напълно безплатно от ТУК.

Безплатен учебник по AutoCAD 2006

Учебен курс AutoCAD 2006 & AutoCAD LT 2006 на Дейвид Фрей
В програмата AutoCAD 2006 и версията й AutoCAD LT 2006, Autodesk внесе значителни подобрения в чертожните функции, интерфейса, таблиците и другите средства за проектиране. AutoCAD 2006 & AutoCAD LT 2006: Учебен курс осигурява навлизането ви стъпка по стъпка в този водещ CAD софтуер за различни потребителски сфери. В това перфектно разчетено ръководство се съдържат изчерпателни пояснения и практически ориентирани учебни материали, които показват как да планирате и разработвате с AutoCAD сложни и завършени проекти.

Преминавайте последователно през учебните материали или започнете с която пожелаете глава като изтеглите чертожните файлове от Web сайта на Sybex. Независимо от подхода ви, ще натрупате солидни познания по основните теми и ще научите как да ползвате средствата за висока производителност на AutoCAD, за да работите ефективно. 
Учебника може да бъде закупен от книжарница Хеликон, може да бъде поръчан от ТУК.

сряда, 24 март 2010 г.

Книгите на Айн Ранд

Айн Райд, чието рожденно име е Алиса Зиновьевна Розенбаум е родена на 02.02.1905г в Санкт Петербург и умира на 06.03.1983г в Ню Йорк.
Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича "Обективизъм". Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост.  Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм” – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповяда независимост с идеите на капитализма.
През 1962 г. по време на представянето на най-известния ѝ роман "Атлас изправи рамене", Айн Ранд е помолена да опише философските си възгледи, докато стои на един крак. Последвалият отговор става много известен:

1.Метафизика: Обективна реалност
2.Епистемология: Разум
3.Етика: Личен интерес
4.Политика: Капитализъм 

Всички издадени на български книги на Айн Райд, с кратко резюме към всяка отделна книга, цени и възможности за онлайн полупка с намаление от цената можете да намерите ТУК.

вторник, 23 март 2010 г.

Трите класи хора- за какво харчат парите си?!

Всеки човек иска да бъде преуспяващ! Всеки, който започва от нулата, иска възможно най-бързо да премине от "ниската" класа, през "средната" и да достигне до "високата" класа хора. Но дали всеки знае как да постигне този успех? Много хора, на които всичко им е дадено на готово в живота и започват живота си с големи възможности, много скоро прахосват всичко, което са наследили и се оказват в изходното начално положение. Защо ли? Вижте този клип, той ще Ви помогне да разберете към коя класа хора спадате и какво трябва да направите, какво трябва да промените в начина си на живот , за да достигнете така желаната от всички "висока" класа хора! Този клип ще Ви покаже защо богатите продължават да забогатяват, защо бедните продължават да обедняват и защо средната класа хора, продължават да имат проблеми!



Либертарианството- Една одисея в света на свободата, морала и просперитета- от Божидар Маринов

Либертарианството е идеология на свободата. Свобода в пълния смисъл на тази дума – право и възможност на всеки човек да разполага със своя живот и собственост, без насилствената намеса на външни лица, били те частни престъпници или държавни чиновници. Разбира се, свобода, при условие че не нарушава свободата на другите хора. Либертарианството не е анархизъм; то не е свобода на престъпленията. То е свобода на личната реализация, растеж и стремеж към щастие. То е идеология на ограничената държава, власт на закона (а не власт на бюрокрацията), свещената частна собственост и свободния пазар.

Историята на свободата е кратка. По-голямата част от историята е замърсена с тирани, царе, войни, бюрокрации и общества, разкъсвани от насилие. Едва през последните няколко столетия в Западна Европа и Северна Америка идеите за свободата на индивида стават популярни и оказват огромно влияние върху формирането на обществените институции.

Св. Августин и Исидор от Севиля са първите мислители в историята, които отправят открито предизвикателство срещу античния възглед за “божественото право” на политическите управници да разполагат с живота, свободата и собствеността на своите поданици.

На основата на техните трудове Карл Велики – смятан за един от патроните на съвременна обединена Европа – се опитва да изгради в своята империя традицията на разделението на институциите, ограничената политическа власт и свободата на индивидите. Макар че неговите новаторски реформи са ограничени, те имат сериозно влияние върху средновековната история на Европа.

В началото на XIII век в Англия крал Джон е принуден от благородниците и народа да подпише Великата Харта на свободите (Магна харта), която ограничава абсолютната кралска власт. Хартата, заедно с развиващото се Английско общо право, става юридическата основа на развитието на либертарианските идеи и практики в Англия и нейните колонии.

Ограничени идеи за свободата – лична и обществена – от държавна принуда и насилие са съществували в средновековната история на Европа. Те са основани предимно върху възгледа за “естественото право” в Summa Theologiae, фундаменталния труд на най-изтъкнатия теолог на средновековна Европа Тома Аквински. През XV и XVI век идеите за икономическата свобода на индивидите биват защитавани от късносхоластическите испански теолози от т.нар. Школа от Саламанка - Франсиско Гарсия, Луис Саравия де ла Кале, Диего де Коварубиас и Лейва и други. Испанските теолози много преди Карл Менгер стигат до изводите за субективната същност на икономическата стойност и логично отхвърлят държавната намеса на пазара като опит за насилствено налагане върху поданиците на личните икономически предпочитания на владетеля.

Но истинската история на свободата започва през XVII и XVIII век с възхода в Шотландия и Англия на идеологията, която днес наричаме класически либерализъм. Ранни либерали са икономистът Адам Смит, философите Джон Лок и Дейвид Хюм и други. В своя труд “Два трактата за управлението” Джон Лок очертава политическата философия на класическия либерализъм, която изисква ролята на държавата да е ограничена тясно до съгласието на управляваните.

Този възглед е напълно различен от тоталитарната утопия на Жан-Жак Русо. Именно затова е толкова различен резултатът от двете революции в края на XVIII век – американската и френската. Американската, повлияна от Лок, довежда до свободно общество с ограничена държава и икономически просперитет, докато Френската, повлияна от Русо, създава тоталитарни чудовища и разруха за целия континент.
Най-значителното събитие в историята на либертарианството е Американската революция (1775-1783). По думите на Ричард Уийвър, “идеите имат последствия.” И наистина, идеите на класическия либерализъм, и особено политическата философия на Джон Лок, стават много популярни в северноамериканските колонии. Конституциите на първоначалните колонии са първите юридически документи в историята, които определят, че “всеки човек има неотнемаеми права, основните между които са живот, свобода и собственост.”

Тези думи по-късно се превръщат в основополагащи за идеологията на всички либертарианци, независимо от какви идеологически позиции произхождат. Декларацията за Независимостта на Томас Джеферсън заявява открито правото на управляваните да сменят управлението, дори със сила. Резултатите от революцията са създаване на свободно общество, в което държавната власт е ограничена до защитата на собствеността от вътрешни и външни престъпници. Новообразуваният съюз става първата страна в историята, в която се дава пълна свобода на личната икономическа, творческа и обществена енергия на индивидите.

Днес последствията от практикуването на тази свобода са повече от очевидни.

През XIX век идеите на класическия либерализъм биват развивани от велики мислители и икономисти като Джон Стюарт Мил, Лизандър Спунър, Хенри Дейвид Торо, и убеденият защитник на индивидуализма Хърбърт Спенсър. Голямо влияние на европейския континент имат памфлетите на забележителния френски икономист и предприемач, Фредерик Бастиа. През 1835-40 френският политолог Алексис дьо Токвил издава във Франция своя труд “Демокрацията в Америка”, който оказва голямо влияние върху европейската политическа мисъл в продължение на няколко десетилетия. През 1848 швейцарските кантони съставят своята Конституция по модела на американската и на основата на принципите на либертарианството и Швейцария тръгва по пътя на стабилността и икономическия възход.

Във Великобритания силно влияние оказват идеите на убедения римокатолик лорд Джон Актън, който изгражда идеология на справедливата съпротива срещу съвременната държава, била тя авторитарна, демократична или социалистическа. На лорд Актън дължим известния афоризъм, “Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.” Идеите на лорд Актън оказват силно влияние през XX век на друг британски римокатолик, Дж. Р. Р. Толкин, чийто класически бестселър “Властелинът на пръстените” е отчасти алегория в защита на свободата и против политическата власт.

През 1871 австрийският икономист Карл Менгер поправя една съществена грешка в идеите на класическата икономика на Адам Смит, като публикува своята теория за субективното естество на икономическата стойност. (Същата година в Англия Уилиам Стенли Джевънс създава своята теория, която на практика не се различава от тази на Менгер.) Така той поставя началото на най-последователното философско и идеологическо течение в историята на либертарианството – Австрийската икономическа школа. Либертарианството вече има икономическа обосновка, която далеч превъзхожда всички аргументи на привържениците на централното планиране и държавната намеса: Ако икономическата стойност е субективна, тогава няма научно-обективен начин да се определи кои икономически действия са най-добри за обществото. Ако икономическата стойност е субективна, тогава контролът върху икономиката е всъщност контрол върху хората, върху техните лични предпочитания и решения. На основата на откритието на Менгер други двама велики австрийски икономисти, Фридрих фон Визер и Ойген фон Бьом-Баверк развиват теориите за пределната полезност и за цените, създавайки завършена икономическа теория.
Но най-силният принос на Австрийската школа към либертарианството идва от трудовете на двамата най-влиятелни наследници на Менгер, Лудвиг фон Мизес (1881-1973) и Фридрих Хайек (1899-1992). Тяхното влияние до голяма степен се дължи на факта, че те обикновено достигат до своите заключения чрез разбираема словесна логика, вместо чрез сложни статистически и математически формули. Мизес очертава един много сериозен проблем на “професионалната” икономическа наука – икономистите приемат като даденост, че всички участници на пазара имат съвършено познание за икономическите факти и икономиката винаги се намира в съвършено равновесие. Никой няма съвършено познание за пазара, следователно всеки участник на пазара прави икономически грешки. Грешките на отделните хора се заплащат от самите тях; грешките на бюрокрацията се заплащат от хората. Хайек е известен със своето определение за пазара като “спонтанен ред,” продукт на взаимодействието между хората, но не и на човешки планове. Той не се ограничава до чисто икономически теми и в много свои трудове отправя предупреждения срещу нарастването на държавния контрол върху икономиката и личния живот ("Пътят към робството"), а също дава политическа и юридическа обосновка на свободното общество ("Право, законодателство и свобода" и "Конституция на свободата").

Периодът между двете световни войни е време на възход на социалистическите идеи - не само в Съветска Русия, но и в Европа и Северна Америка. В САЩ държавната намеса в икономиката и особено в паричното предлагане води до Голямата Депресия, най-тежката икономическа криза в историята на страната, а в Европа тоталитарните идеологии довеждат до нова световна война. Защитниците на свободното общество са малко. Един от най-забележителните трудове е романът на Олдъс Хъксли “Прекрасният нов свят” който поставя началото на ново антитоталитарно течение в литературата, достигнало своята кулминация в съвършената антиутопия на Оруел “1984”.

През този период британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува своята Обща теория на заетостта, лихвата и парите, книгата, която повече от всички други икономически трудове през XX век нанася поражения върху идеологията на свободата, като защитава и обосновава контрола на държавата върху паричното предлагане и икономическите решения на хората. Въпреки привидната строга математическа обосновка, Кейнс признава, че всъщност целта му е събаряне на традиционната за Англия пуританска етика на икономическия индивидуализъм. В предговора към немското издание на своята книга (в нацистка Германия през 30-те) той признава, “Аз напълно осъзнавам, че моята теория може да бъде най-добре приложена в условията на тоталната държава.” До началото на Втората световна война всички правителства в Европа възприемат кейнсианските икономически практики.

След видимия исторически провал на едната тоталитарна идеология на европейския континент – фашизма и национал-социализма – либертарианското движение започва сериозен възход.

През 40-те и 50-те години американската писателка от руски произход Айн Ранд публикува своите първи романи, в които излага философията на обективизма. Макар че обективизмът е повече морална философия, отколкото практическа идеология, някои негови основни етични презумпции – издигането на личния интерес и личните постижения като единствената основа на прогреса – откровено водят към защита на свободното пазарно общество. През 60-те Айн Ранд развива практическите следствия от своята етика и философия към идеологическа защита на капитализма и антиколективизма. Въпреки предимно философското и психологическо ударение на обективизма на Ранд, тя има силен принос към развитието на идеите на свободата.

Особено значение за развитието на либертарианските идеи през втората половина на XX век имат двете големи икономически школи в САЩ - Чикагската икономическа школа и икономическата школа на “Обществения избор.” Чикагската школа – носителите на Нобелова награда за икономика Милтън Фридмън, Джордж Стиглър, Роналд Коуз и Гари Бекър – дава своя принос с теорията за парите и паричното предлагане, а също с обосноваването на това как намесата на държавата в паричното предлагане създава стагнация и кризи. На тях дължим също обяснението на причините за Голямата депресия в САЩ през 30-те и разбиването на социалистическите и кейнсиански митове за същността на парите и паричното предлагане.

Друг Нобелов лауреат – Джеймс Бюканън – е най-изявеният икономист от школата на “Обществения избор” (“Public Choice”). Съсредоточавайки се върху психологията на държавните плановици и бюрократите, той показва, че дори пазарът да има своите недостатъци, държавата има много повече недостатъци, тъй като не е възможно чиновникът да се откаже от собствените си интереси и да търси само обществените интереси.

Сам по себе си институция в света на либертарианското икономическо и политическо мислене е Мъри Ротбард. След като през 1949 прочита книгата на Мизес “Човешката дейност” той посвещава живота си на популяризиране и развиване на идеите на Австрийската икономическа школа. В продължение на четири десетилетия той пише огромен брой книги, брошури и статии по широк обхват от теми, защитавайки индивидуалната и икономическата свобода във всяка област от живота. Освен развитието на “Австрийската” епистемология и икономика, той засяга важни идеологически въпроси като етиката на свободата, митологията на икономическата ефективност, разрушителното действие на данъците върху икономиката, създаването на частни съдилища и арбитражни институции, пазарното решение на проблема със замърсяването и др. След смъртта на своя учител, Лудвиг фон Мизес, през 1973, Мъри Ротбард създава Mises Institute, където продължава своята дейност по защита и обосновка на идеите на свободата.

80-те години на XX век са “златен век” за либертарианските идеи. През 1979 във Великобритания първи министър става Маргарет Татчър, а през 1981 Роналд Рейгън става президент на САЩ. И двамата са дълбоко привързани към либертарианските идеи и са решени да използват поверената им политическа власт, за да ги приложат на практика в своите страни. Няколко години преди това в Чили генерал Пиночет сваля от власт тоталитарното социалистическо управление на Алиенде и съставя икономически екип от икономисти от Чикагската школа. Няколко бедни азиатски страни – Тайван, Сингапур, Южна Корея, Хонгконг – известни днес като “азиатските тигърчета,” възприемат идеите на свободата и ограничената държавна намеса и драстично намаляват данъците и бюрокрацията си. Множество малки островни страни в Карибския регион възприемат политика на офшорни убежища, давайки възможност на бизнеса в Западна Европа да избягва тежките социалистически данъци. Резултатът навсякъде е един и същ – освобождаването на творческата и икономическата енергия на хората от държавната намеса води до истински дългосрочен просперитет.

Днес либертарианското движение е широко разпространено по целия свят и е представено от множество различни организации. Фондации и институти в Америка и Европа развиват на практика следствията от идеите на Австрийската и Чикагската школи – Foundation of Economic Education, Mises Institute, Cato Institute и др. През 1989 е основано Международното общество за индивидуална свобода (International Society for Individual Liberty, ISIL), което провежда редовни годишни конференции с елитни лектори-икономисти на свободния пазар. В България най-изявените и професионални защитници на свободата и свободното общество са групата учени и икономисти от Института за Пазарна икономика – Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Георги Стоев, Георги Ангелов, Мартин Димитров и др.

Съвременните либертарианци тръгват от много различни философски основи – някои са икономисти, които просто изследват пазара и икономическата история; други стъпват върху теологичната – протестантска или римокатолическа обосновка на индивидуалната свобода; има привърженици на обективизма или екзистенциалния индивидуализъм. Въпреки тези различни отправни точки, обаче, всички те са посветени на ценностите на свободното общество, в което всеки човек може сам да избере, без външна принуда, да приложи на практика своите уникални личностни умения, и никой човек няма правото чрез принуда – частна или държавна – да налага на другите хора да плащат за неговия субективен избор. Всички те са единни, че социализмът във всичките му форми не само се проваля на практика, но е и дълбоко неморален, тъй като унищожава свободата и личното достойнство на хората.
 Източник "Още инфо"

петък, 19 март 2010 г.

Педагожко твърдение: "Училището е правилното място за социализация на децата!"

Вижте това видео и си преценете сами! Видеото не се нуждае от коментар!!!

четвъртък, 18 март 2010 г.

Две пияни седмокласнички постъпиха в "Пирогов”


Две 13-годишни момичета, отровени с алкохол, бяха приети в Пирогов тази сутрин. Вместо с баница и боза, седмокласничките закусили с водка и портокалов сок, а сутрешния им купон завърши в токсикологията. В голямото междучасие в 101 училище в Надежда днес най-обсъжданата тема е как две седмокласнички - Ивона и Виктория, са дошли за първия час мъртво пияни. Пили водка и сокове, каза техен съученик. Едната не можеше да стане от пейката, тя беше в шок. Гърчове получи. Ние бяхме на физкултура и гледаме хора са се събрали и си викаме: ей стана бой. Защото то така става. А после щеше да стане бой заради тях, разказа момчето. От училището казват, че двете момичета са добри ученички и до днес с тях не е имало проблеми. Не се знаело да имат проблеми в семействата. Причината за сутрешния запой се търси в желанието да бъдат забелязани и интересни. „Моята домакинка е видяла три млади момичета рано сутринта да се клатят. По точно една е придържала другите две. Но тя не е разпознала, че са ученички от нашето училище. Те бяха в такова състояние, че не можеха да дадат никаква информация. Сега благодарение на бърза помощ ги закарахме в Пирогов и получихме информация, че са добре”, каза директорът на училището Илиана Митрова. Според директорката момичетата взели водката от вкъщи. Родителите на едно от тях били събудени от учителите и въобще не знаели, че дъщеря им се е измъкнала в 4 ч. сутринта, за да пие алкохол. Хубаво е тези въпроси да се зададат на родители. Напрежението е много голямо и за учителите. Едното момиче колабира и ние поемаме своята отговорност, но питам докога родителите ще бъдат най-безотговорната част, коментира Митрова. От Пирогов казаха, че състоянието на двете момичета е добро। Те все пак ще останат и тази нощ под наблюдение в клиниката по токсикология.

Репортажа на БиТиВи можете да видите ТУК.

Ето и репортажа на Нова Телевизия:


Безплатни уроци по Corel Draw

За да заредите страницата с уроците по Corel Draw натиснете ТУК.


Как сами да си направим банер.

ИЗТОЧНИК:

Банер за сайт 300х300


Отворете нов документ (Ctrl+N) с размери 300х300 pixels, 72 dpi и RGB цветови модел.
С десен клавиш кликнете върху слоя Backround и от контекстното меню изберете Duplicate Layer. Кликнете двукратно върху слоя в палитрата Layers, за да се отвори прозореца Layer Style. Изберете стила Gradient Overlay. За цветове на градиента изберете #e4161b и #910505. За стил на градиента изберете Radial, за да може светлочервеният цвят да бъде в средата на слоя.



Създайте нов слой. От кутията с инструменти изберете Horizontal Type Tool (Т). Напишете първата буква от името на сайта (или името на фирмата) с размер на шрифта около 150pt (размера на шрифта можете да изберете от падащото меню Set the font size, което се намира в лентата с опции за инструментите). 
Кликнете двукратно върху слоя и приложете следните стилове:
Gradient Overlay

За цветове на градиента използвайте #28282a и #3c3b41.


Stroke
За цветове на градиента използвайте #928f98 и #434248. 


 Създайте нов слой. За Foreground  изберете цвят #434248. Запишете пълното име на фирмата (или сайта) със шрифт с размер около 30pt.

 За довършителните работи по банера ще използвам четки, които можете да свалите от тук.
Кликнете с десен клавиш върху файла с четките и от контекстното меню изберете Разархивирай файлове ... . За дестинация на разархивиране изберете Adobe > Photoshop >Presets > Brushes.
 От кутията с инструменти изберете Brush Tool (В) . В отворилият се прозорец кликнете върху малкото, черно триъгълниче, което се намира в горният десен ъгъл и от падащото меню изберете VECTOR, за да заредите първата колекция от четки. Изберете си четка.
 
Създайте нов слой. При избран инструмент Brush Tool, в лентата с опции за инструментите променете
Opacity на четката на около 6%. Рисувайте върху банера.
 
За Foreground изберете цвят #e1151b . Заредете колекцията с четки Fractal. Рисувайте.

Ето го и моят краен резултат: 

Безплатни уроци за Windows

За да заредите страницата с уроците, натиснете ТУК.

Безплатни уроци MS Office



Microsoft WORD- ТУК
Microsoft EXCEL- ТУК
Microsoft PowerPoint- ТУК
Microsoft Outlook- ТУК
Microsoft Access- ТУК
Microsoft Publisher- ТУК

сряда, 17 март 2010 г.

Уроци по Photoshop + безплатен онлайн учебник


За да заредите страницата с уроците по Photoshop, натиснете ТУК.
На Вашето внимание предоставям онлайн Учебник  по  Adobe Photoshop CS - четете ТУК.


Adobe Photoshop, или просто Photoshop, е програма за обработка на растерна графика на Adobe Systems. Photoshop позволява промяна на сканирани и цифрово заснети материали. Той поддържа над 20 файлови формата чрез диалогови кутии Open и Save. Има собствен файлов формат (PSD), който запазва всички атрибути, използвани по време на работа. Photoshop е една от първите, а и досега остава водеща програма. Нейното име е станало нарицателно, примерно: „Какво се чудиш на тази снимка - Фотошоп!". Тоест - това, което се вижда, не е истина, а е резултат на майсторски компютърен ретуш и даже монтаж.
И не забравяйте да посетите сайта http://smailka.sparklephotos.com/ , където можете да научите много полезна информация от света на фотографията.

вторник, 16 март 2010 г.

Тази сладка дума: СВОБОДА

Свобода, равенство, братство – това са трите принципа, на които се гради, или поне приемаме, че се гради съвременната държава от Френската революция насам. Така или иначе, те са пред нас. Любопитно би било да вникнем в някои техни свойства, особености и взаимни връзки, особено тези, които имат отношение към нашата практика на граждани.
Най-често обсъжданото отношение е това между свободата и равенството. На пръв поглед те изглеждат взаимно изключващи се категории - т.е., колкото повече свобода има в едно общество, толкова по-малко е равенството в него и обратно: равенство може да се осъществи само в ущърб на свободата. Някои дори приемат тези категории като основа на съвременната политическата двуделност – дясното (би трябвало да) поставя в основата на политическите си виждания свободата, а лявото – равенството.
Неприемливостта на последното допускане личи дори само от факта, че горните принципи не са химически елементи, които могат да бъдат изолирани в чист вид, а са състояния, постижими само при определени условия. Така например, равенството в правата (а то е единственото реално постижимо равенство) може да съществува само при наличието на достатъчно свобода. Други споменавани видове равенство – като равенството на възможностите или равенството на резултатите - на практика са невъзможни. Те са и безмислени, защото именно неравенството в тези области създават “потенциалната разлика” между индивидите, която движи общественото развитие. Но опитите да бъдат наложени такива “равенства" върху част от дадено общество винаги са водели до чудовищна несвобода и неравенство в правата. Така, че зависимостта между свобода и равенство е по-скоро права, отколкото обратна.
Свободата, от своя страна, също бива разбивана на различни видове ”свободи”: лична свобода, икономическа свобода, свобода на словото, на печата, дори на мисълта (!?). Всички те, обаче произтичат от една основна свобода (и могат да бъдат сведени до нея): това, изглежда, е т.н. “свобода (или право) на себепритежаване, т.е., свободата човек да притежава себе си (а от там и продуктите на своя труд).
Така стигаме до третия прицип – братството. Бихме могли да го дефинираме като солидарност, породена от любов към ближния. Така определено, то среща възражения. Някои теоретици на държавата не го допускат в тройката поради факта, че то не е обект на правото и, следователно, не може да бъде налагано принудително!
Източник: Media Times Review (извадка от статията на Веселин Кандимиров)
 бутон за споделяне

Социализацията: Ирационалният аргумент- от Божидар Маринов


  Повечето хора не мислят с главите си. Никак даже. Не, не съм скептичен относно хората, не смятам, че човечеството неминуемо отива към зле. Но съм реалист. Повечето хора не мислят с главите си. Не искам да отгатвам с какво друго мислят, но определено не е с главите си. Ако мислеха с главите си, щяха да бъдат рационални през цялото време. Тоест, щяха да имат логична рационална обосновка на всяко нещо, което казват. Или поне щяха да се опитват да имат логична рационална обосновка. И щяха да признават, когато я нямат, и да търсят. Но те не го правят. Повечето хора са способни да твърдят уверено неща, по които никога не са мислили, никога не са видели доказани, и които дори само частица мисловен процес би изложила като безсмислени и нелогични. Но повечето хора не са способни да положат усилието дори за тази частица мисловен процес.
  Убеждавам се редовно в това, когато говоря с българи относно образованието на децата си. Когато кажа, че ги обучавам у дома, че не ходят на училище, каква мислите реакция получавам в 99% от случаите? „А какво става със социализацията?” Този аргумент е също толкова инстинктивен у повечето хора, както са чинките на Дарвин. Питайте който си искате еволюционист дали има доказателство за еволюцията, и той ще ви покаже чинките на Дарвин, без въобще да се замисли. Всяка статия за еволюцията говори за чинките на Дарвин. Нищо че чинките на Дарвин си остават чинки, били те с къси или дълги клюнове, червени или бели гушки и така нататък. Чинките не са станали на мармоти, а са си останали чинки. Което не може да е доказателство за еволюцията. Но, както се казва, навикът е втора природа.
  Толкова много хора имат този навик да питат за социализацията. Инстинктивно, неволно, нещо като Павлова реакция на дразнение. Без да се замислят дали въпросът въобще има смисъл. Дали има рационална обосновка. Не, те просто го задават. Като програмирани.
  Е, аз не обичам да общувам с програмирани ирационални хора. И затова имам въпроси към тях.
Целите на училището
  Първият ми въпрос е: „Ние за училище ли си говорим, или за социализилище?” Защо въобще говорим за социализация? Не е ли разговорът за обучение на децата, не е ли разговорът за даване на децата на информация за света около тях? Защо в разговор относно училище и образование изведнъж на първо място е въпросът за социализация? По коя логика учението трябва да бъде изместено от социализацията като цел на училището? Дори да има такова нещо като „социализация,” тя може ли да бъде приоритет за нас, пред образованието? Училищата място за социализация ли са или за образование? Министерство на образованието ли има България, или министерство на социализацията?
  Първият ми въпрос е: „Ние за училище ли си говорим, или за социализилище?” Защо въобще говорим заТолкова ирационален е импулсът, който движи тези хора да зададат този въпрос, че те дори не могат да осъзнаят колко е неуместен, когато се говори за образование. За да покажа колко е неуместен, нека да намесим социализацията в други области, например в бизнеса. Представете си собственик на фирма, който се среща с потенциален клиент, и му представя фирмата си, как работи, качеството на продукта, обслужването, техническата поддръжка след продажбата. Клиентът слуша и накрая пита, „А как сте със социализацията?” След което заявява, че той подбира доставчиците си не по качеството на продукта, а по социализацията им. Същото е и с училището: Да определяш качеството на училището по социализацията е точно същото като да определяш качеството на продукта по социализацията.
Когато бях в България преди няколко месеца, видях филма на бТВ за училищата. Няма какво да го увъртаме, качеството на образованието в училищата е спаднало. Българското образование може и да е имало някакви постижения преди години, но днес вече ги няма. Изненадващо ли е? И каква е причината за това?
  Не би трябвало да е изненада. И причината би трябвало да е очевидна: Никой не очаква от училищата образование. Хората очакват социализация. Това е първият въпрос, който винаги задават. И естествено, тъй като образованието не е първостепенната им цел, то очевидно училищата вече не го предлагат. Социализацията е станала цел номер едно.
  Сериозно сега, ние за училище ли си говорим, или за социализилище?
Функциите на училището
  Следващият ми въпрос е: „Кое училище всъщност преподава социализация?” Така де, ако за домашното образование задаваме въпроса, „Какво правите със социализацията?”, нека зададем същия въпрос за държавното училище. Кое държавно училище има някаква програма за социализация? Знаем, че министерството на образованието спуска учебни програми, тоест програми за образование. Всяко училище си има учебен план. Но аз никога не съм чувал за програма за социализация или план за социализация. Никога не съм чувал за дисциплина социализация в университетите. Социализацията не е част от учебната програма на възпитаниците на педагогически университети. И така, преди да ми задават въпроса за социализацията на мен, аз трябва да задам същия въпрос: „В държавното училище, какво се прави със социализацията?”
  Отговорът е: Нищо. Единствената „социализация” е събиране на много деца на едно място, и после . . . каквото стане. Каквото излезе от това – добро или зло – е социализацията. Някои деца страдат от това, други намират приложение на своите побойнически или манипулаторски склонности. Трети просто избиват комплексите придобити в дома. Никога досега не съм виждал систематизирана програма за социализиране на тези деца. Разбира се, няма как и да има такава програма: няма как да се направи такава програма, ако децата са различни. Не могат да се програмират реакциите на всички деца на социализацията. Просто децата не са еднакви. Затова и никой не се заема с такава програма; тя е невъзможна. Пък и не е работа на училището да социализира; училището има за функция да образова, не да социализира. То не е концлагер за превъзпитание на антисоциални елементи, то трябва да бъде източник на познание. Или може би греша?
  Та значи, къде точно има социализация в държавното училище?
Общуване в реалния свят
  Друг въпрос, който задавам, е „Колко често ви се случва като възрастен да прекарвате 6-7 часа на ден в стая с 30 тинейджърчета?” Твърди се, че социализацията е нещото, което ще помогне на децата да развият умения за общуване в реалния свят на възрастните. Е, ако е така, тогава да бъдеш затворен между четири стени с 30 тинейджърчета трябва да има особено голямо образователно значение за нашия бъдещ опит като възрастни. Само че . . . кога в реалния свят на възрастния ни се случва подобно нещо? Почти никога. Общуването в света на възрастните не е затворено в стая с четири стени, нито е със същата група хора през цялото време. Нито се сещам някъде да съм виждал общуване между възрастни разделени на възрастови групи – в този цех са 40-годишните, в другия 41-годишните, след това 42-годишните и така нататък. Кое е реалното на такава „социализация”? Децата прекарват 12 години затворени в стая с тинейджъри, и това се смята за „реален опит” въпреки че реалният опит в живота им е напълно различен от това.
  Освен това, в реалния свят имаме свободата да избираме хората, с които общуваме. Това е въпрос на зрялост, ние трябва да направим свободния избор да решим кои хора ще допуснем близо до себе си и кои няма да допуснем. Единствената ситуация, в която близостта и общуването с други хора ни биват натрапени, е ако попаднем в затвора.
  Е, за какво всъщност подготвя училищната „социализация”? Къде в реалния свят имаме същото това общуване, което имаме в училището, за което ни подготвя социализацията?
Определение за социализация
    И разбира се, въпросът, който всеки рационален човек трябва да си зададе, още преди въобще да спомене „социализация”: „Какво всъщност е социализацията?” Все още никой не знае със сигурност. Знае се, че социализацията е нещо, което се придобива когато детето отиде в държавно училище, много често за сметка на образованието. Това нещо се предполага, че е много полезно за живота след училището, макар че не става ясно как така опитът в една среда може да бъде полезен като опит в съвършено различна среда. Това нещо понякога се дефинира като „умения за общуване.” И тук се дават сърцераздирателни примери за „една майка, която образовала дъщеря си у дома, каква трагедия, момичето не можело да общува с другите.” Не се знае какво точно не можела да общува. В какво се състои общуването?
  Не знам за случая с една майка, чиято дъщеря останала несоциализирана у дома. Знам за 7 милиона случаи на хора социализирани в държавни училища в България. Виждам естеството на тяхната социализация по улиците на България – в отношението между хората. В псувните и грубостта. В престъпните групировки. Виждам социализацията във фирмите и държавните учреждения – мързел, интриги, злоба. Виждам я вътре в семействата в България – в разводите, изоставените деца, безотговорните родители. Виждам социализацията в държавата – корупция и парвенющина. В съдебната система и в полицията. Май и не ми трябва определение за социализация. То се вижда.
  И си мисля, даже да имаше такова нещо като „социализация,” на кого му е притрябвала, като се виждат ясно плодовете й?
  Да де, но как да го обясниш на хора, които са всичко друго, само не и рационални?
  Божидар Маринов