Етапът на папагала е този, в които ученето наизуст е лесно и като цяло приятно; докато разсъждаването е трудно и като цяло не е толкова приятно. На тази възраст детето с готовност запомня формите и външния вид на нещата, обича да чете регистрационните номера на колите, радва се при пеенето на рими, боботенето и изговарянето на неразбираеми многосрични думи; харесва му просто да натрупва неща.
Възрастта на дързостта, която следва след този период (и естествено го застъпва до известна степен), е твърде позната на всички, които са се занимавали с деца: характеризира се с противоречене, грубо отговаряне, желание да „хване хората в крачка” (особено по-възрастните) и задаване на гатанки (особено с неприлични словесни намеци в тях). Способността му да досажда е изключително висока. Тази възраст обикновено започва около осми клас.
Поетичната възраст е известна като „трудната” възраст. Тя е съсредоточена върху себе си; гори от желание да изрази себе си; по-скоро се специализира в това да не бъде разбирана; неспокойна е и се опитва да постигне независимост; и с добър късмет и добро водителство, трябва да покаже наченки на творчество, постигане на синтез на това, което вече знае, и съзнателно желание да познава и да върши едно нещо пред всички други.
Схемата на Тривиума съответства с особена точност на тези три възрасти: Граматиката на възрастта на папагала, Диалектиката [логиката] на възрастта на дързостта и Риториката на поетичната възраст.
По английски език могат да се учат наизуст стихове и проза и паметта на ученика трябва да бъде изпълнена с всякакви произведения. Произведенията могат да бъдат четени и запомняни на английски език на по-късно свързвани с техния произход. Рецитирането на глас трябва да се практикува индивидуално или в хор; защото не трябва да забравяме, че полагаме основата за Дебата и Риториката
Граматиката на историята трябва да включва дати, събития, епизоди и личности. Съвкупност от дати, към която може да се отнася всяко последващо историческо познание е от голяма полза по-късно за създаване на поглед върху историята.
Географията ще бъде представена по подобен начин в нейната фактическа страна, с карти, природни характеристики, и визуално представяне на обичаи, носии, флора, фауна и т. н. Дискредитираното и старомодно запомняне наизуст на няколко столици, реки, планински вериги и др. няма да навреди. Природните науки, в периода на папагала, се нареждат сами естествено и лесно около колекциите – определянето и назоваването на екземплярите, и като цяло онези неща, които едно време се наричаха “естествена история,” или още по-очарователно, “естествена философия”.
Граматиката на математиката започва, разбира се, с таблицата на умножение, която ако не бъде научена сега, никога няма да бъде научена с удоволствие; и с разпознаването на геометричните фигури и подреждането на числата. Тези упражнения естествено водят до решаване на прости аритметични задачи; и ако ученикът показва в тази област, сръчността придобита на този етап може да е само за добро.
Малките деца често имат полза от изучаването и запомнянето на много неща, които не разбират и не оценяват напълно. “. . . Умовете на децата могат също да се занимават с изучаване на правопис и произношение на думи, чиито значения не са в обсега на техните способности за разбиране; защото това, което не са разбрали ясно в началото, ще го разберат, когато техните възможности се развият. Но запомнянето наизуст на голямо количество материал, който на ранна възраст е изцяло неразбираем, може да се превърне в неприятна тежка работа.
Граматиката на Теологията. Теологията е науката-господарка, без която цялата образователна структура неизбежно ще бъде лишена от своя окончателен синтез. Онези, които не са съгласни с това, ще се задоволят да оставят образованието на своите ученици пълно с множество незавършени краища. Но това ще е от по-малко значение, тъй като до времето, когато методите на учене бъдат овладени, ученикът ще може да се заеме с теология самостоятелно и вероятно ще настоява да го прави и да я разбира. Следователно, във възрастта на граматиката трябва да се запознаем в общи линии с разказа за Бога и човека – т. е. Стария и Новия Завет да бъдат представени като части на един разказ за Сътворението, Бунта и Изкуплението – а също и с “Изповедта на вярата, Господната молитва и Десетте Заповеди.”
Трудно е да се каже точно на каква възраст трябва да преминем от първата към втората част на Тривиума. Като цяло отговорът е: веднага когато ученикът покаже, че е склонен към дързост и безкрайни спорове (или “Когато започне да се изявява способността за абстрактно мислене.”). Защото както в първата част главните способности са наблюдението и запомняне, така във втората част главната способност е аргументативната логика. Логиката е изкуството да се спори правилно: “Ако A, то B”; методът не се обезсилва от условността на А. В действителност, практическата полза от формалната логика днес се състои не толкова в достигането до позитивни умозаключения, както в бързото разкриване и излагане на невалидни изводи.
Много уроци – по който и да е предмет – ще приемат формата на дебати; Математика – алгебра, геометрия и по-висшите видове аритметика – сега ще влезе в учебната програма и ще заеме своето място такава, каквато действително е: не като отделен “предмет,” а като подраздел на логиката.
Историята, подкрепена от проста етична система извлечена от граматиката на теологията, ще даде много подходящи материали за дискусия: Оправдано ли е било поведението на този държавник? Какво е било следствието от такова постановление? Какви са доводите за и против тази или онази форма на управление?
Самата теология ще даде материал за спорове относно поведението и морала; и обхватът й ще бъде разширен чрез опростен курс по догматична теология
Географията и природните науки също ще дадат материал за диалектика.
Още веднъж: съдържанието на учебния план на този етап може да бъде по желание. “Предметите” дават материал; но всички те трябва да бъдат смятани за зърно, за работата на мелницата на ума. Учениците трябва да бъдат насърчавани сами да търсят храна за своя собствена информация и така да бъдат водени към правилна употреба на библиотеки и справочници, и да им бъде показвано как да разбират кои източници са авторитетни и кои не са.
Нещата учени в миналото наизуст, ще бъдат видени в нов контекст; нещата анализирани студено в миналото сега могат да се съберат, за да съставят нов синтез; тук и там внезапно прозрение ще предизвика най-вълнуващото от всички открития: осъзнаването, че даден факт е истина.
Всяко дете, което вече е показало склонност да специализира, трябва да бъде оставено да я следва: защото когато употребата на инструментите бъде добре и правилно научена, те са на разположение за всякакво изучаване. Всъщност на това ниво нашата трудност ще бъде да държим “предметите” разделени; защото, както Диалектиката [Логиката] вече ще е показала, че всички дялове на учението са взаимосвързани, така че Риториката ще ни показва, че цялото познание е едно цяло. Да ни покаже това, и да ни покаже защо е така, е предимно задача на теологията. В общи линии, това, което е било просто инструмент, може да бъде оставено на заден план, докато обученият ум постепенно се подготвя за специализиране в “предмети,” с които ще бъде съвършено добре подготвен да се справя сам, когато Тривиумът бъде завършен. Окончателният синтез на Тривиума – представяне и публична защита на теза – трябва да бъде възстановен в някаква форма; може би като вид “изпит при завършване” през последния учебен срок в училище.
Обхватът на Риториката зависи също и от това дали ученикът трябва да навлезе в света на шестнадесетгодишна възраст или да продължи в частно училище и/или университет. Тъй като в действителност Риториката трябва да се започне на около 14 години, първата категория ученик трябва да изучава Граматика от около 9 до 11 години, а Диалектика [/Логика] от 12 до 14 години; така неговите последни две години ще бъдат посветени на Риторика, която в неговия случай би била доста специализирана и свързана с професия, подготвяйки го веднага да започне практическа кариера. Ученик от втората категория ще завърши своя курс по Диалектика [/Логика] в гимназията и ще учи Риторика през своите първи две години в частното училище. На 16 години ще е готов да започне с онези “предмети,” които са препоръчани за неговото по-късно учение в университета: и тази част от неговото образование ще съответства на средновековния Квадривиум [= аритметика, геометрия, астрономия и музика]. Това означава, че обикновеният ученик, чието формално образование завършва на 16 години, ще премине само през Тривиума; докато студентите ще преминат Тривиума и Квадривиума.
Тези възрастови периоди не са твърдо определени. Всяко дете се развива различно. Те са само насоки, които важат в повечето случаи.
