от Натаниел Дарнел
Колко църкви са разделят, не заради различия в доктрините, но заради лични обиди? Какво казва Библията за да ни помогне да избягваме конфликтите помежду си, така че да не се „хапем” и „ядем“ един друг (Виж Галатяни 5:15)? Тъй като дори и най-доброто от нас все още има грешна природа наследена от Адам, неизбежно е, че християните ще се настъпват, обиждат един друг, и ще изобличават недостатъците си. Как християните да се справят с тези неща като в същото време насърчават мир, любов и единство в Христовото тяло. Ще разгледаме два вътрешни аспекта в похвата от Матей гл. 18, които са от първостепенно значение.
Същият основен граждански похват даден в Стария завет в пасажи като Второзаконие 17 е обявен от Исус Христос за справяне с междуличностните спорове в Църквата (виж Матей 18:15-17). Конкретно, изискването да няма порицаване или наказание без процедурата на доказване от устата на двама или трима свидетели.Тези процедури са приложими за Стария и за Новия завет, както за граждански така и за междуличностни нарушения, защото заедно те са приложение на святия и любящ характер на Бога и Неговия план за Неговите хора. Заради тези предпазни мерки нашите бащи основатели са включили в съдебното изискване за страната ни, че един човек е „невинен до доказване на противното”. Много нации преди Америка не са имали такава предпазна мярка, но християнското влияние на Реформацията и на Пуританите довежда Англия до две граждански войни с крал Чарлз I отчасти заради този въпрос, а след това Съединените Щати прилагат това наследство. Божият закон по-скоро би позволил виновен човек да избяга ненаказан, отколкото да позволи невинен човек да пострада поради грешка.
Християнинът, над когото Божия Дух почива и в когото обитава (I Петър 4:14; I Йоан 4:13), Божието слово също учи на важни истини за нашата вътрешна проверка. Когато започнем да говорим за „вътрешни” отговорности на християните, човек може реши, че се подхлъзваме към пиетизъм. Тук е разликата между пиетизма и християнското благочестие. Пиетизмът се опитва да направи връзката ни с Бога изцяло вътрешна и личностна, и често субективна и номинална. Благочестието от другата страна изисква нашето посвещение към Христос да бъде толкова силно, че да прелива към другите ни взаимоотношения и да трансформира начина по който живеем в нашите домове, църкви и правителства. Нека нашето истинско християнско благочестие промени начина на разрешаване на конфликти с нашите ближни, както ни води да прилагаме вярно Божиите заповеди във всяка една област на живота. „Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди”(Йоан 14:15).
Християнинът, над когото Божия Дух почива и в когото обитава (I Петър 4:14; I Йоан 4:13), Божието слово също учи на важни истини за нашата вътрешна проверка. Когато започнем да говорим за „вътрешни” отговорности на християните, човек може реши, че се подхлъзваме към пиетизъм. Тук е разликата между пиетизма и християнското благочестие. Пиетизмът се опитва да направи връзката ни с Бога изцяло вътрешна и личностна, и често субективна и номинална. Благочестието от другата страна изисква нашето посвещение към Христос да бъде толкова силно, че да прелива към другите ни взаимоотношения и да трансформира начина по който живеем в нашите домове, църкви и правителства. Нека нашето истинско християнско благочестие промени начина на разрешаване на конфликти с нашите ближни, както ни води да прилагаме вярно Божиите заповеди във всяка една област на живота. „Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди”(Йоан 14:15).
Статията е взета от Блог "Парчета разум"
Превод: Божидар Велинов
сподели ме Превод: Божидар Велинов
