Нашата цел е християнски свят, съставен от видимо християнски нации. Как може един християнин да желае нещо друго? Сам нашият Господ ни учи да се молим: “Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля на земята, както е на небето” (Мат. 6:10). Ние се молим Божиите заповеди да бъдат почитани на земята, точно както на тях веднага се подчиняват ангелите и светиите в небето. Господната молитва е молитва за световно господство на Божието Царство – не централизирано световно правителство, а свят от децентрализирани теократични републики.
Сега, под теокрация нямам предвид правителство, управлявано от свещеници и пастори. Това въобще не е значението на думата. Теокрация е управление на Бога, управление, чийто законов кодекс е здраво основан върху законите на Библията. Държавните управители са задължени да бъдат Божии служители, точно както и пасторите (Рим. 13:1-4). Според Божието свято, непогрешимо Слово законите на Библията са най-добритезакони (Вт. 4:5-8). Няма нищо по-добро от тях.
Истината е, че всички закони са “религиозни.” Всеки закон е основан върху някакъв абсолютен стандарт на морал и етика. Всяка правна система е основана на абсолютната стойност на тази система, и тази абсолютна стойност е богът на тази система. Източникът на закона за едно общество е богът на това общество. Това означава, че теокрацията е неизбежна. Всички общества са теократични. Разликата е, че едно общество, което не е изрично християнско, е теокрация на лъжлив бог. Така, когато Бог каза на израилтяните да отидат в Ханаанската земя, Той ги предупреди да не приемат правната система на езичниците:
Аз съм Иеова вашият Бог. Да не правите, както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите, както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления. А моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог. Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова (Лев. 18:2-5).
Това е единственият избор: езически закон или християнски закон. Бог изрично забранява “плурализма.” Бог въобще не е заинтересуван да дели световното господство със Сатана. Бог иска от нас да Го почитаме индивидуално, в нашите семейства, в нашите църкви, в нашия бизнес, в нашите обществени занимания от всякакъв вид, и в нашите закони и присъди. “Правдата възвишава народа, а грехът е позор за племената” (Пр. 14:34). Според хуманистите цивилизациите просто “се издигат” и “падат” по някакъв природен, еволюционен механизъм. Но Библията казва, че ключът към историята на цивилизацията е съдът. Бог съди нашия отговор към Неговите заповеди и отговаря с проклятие и благословение. Ако един народ Му се покорява, Той го благославя и го прави да благоденствува (Вт. 28:1-14); ако един народ не Му се покорява, Той го проклина и погубва (Вт. 28:15-68). Историята на Израел стои като предупреждение към всички народи: защото ако Бог го направи с тях, Той със сигурност ще направи същото и с останалите от нас (Ер. 25:29).
Есхатологията на господство не е някаква удобна доктрина, че светът ще става “по-добър и по-добър” в абстрактен, автоматичен смисъл. Нито е доктрина за защита срещу национално осъждение и запустяване. Напротив, есхатологията на господството е гаранция за съд. Тя учи, че световната история винаги е съд, серия от присъди, водещи до Крайния Съд. Във всеки момент Бог наблюдава Своя свят, преценявайки и съдейки нашите отговори към Неговото Слово. Той разтърсва народите в ситото на историята, пресявайки и отвявайки безполезната плява, докато не остане нищо друго освен Неговото чисто жито. Изборът пред всеки народ не е плурализъм. Изборът е покорство или гибел.
